„Лафонтеновата басня е една малка комедия, само че с повече действие и повече актьори, един театър, „дето сцена е цялата земя“. Като запазва индивидуалния характер на всяко едно от животните, Лафонтен рисува чрез тях и различни човешки характери, дава ни картината на цялото човешко общество.“
* Думи на големия български поет и великолепен преводач на Лафонтен Атанас ДАЛЧЕВ
♥ Главата и опашката на змията
Двете части на змията
ролите си на земята
знаели – били и двете
на човека враговете.
Но Опашката веднъж казала:
„В един и същ вечно движиме се ред –
тя – отпред,
а пък аз – Опашката – влача се отдире.
Богове, за нова роля
днес ви моля –
дайте да се реванширам!
Та нима си мисли тя
че съм склонна да я следвам до смъртта
като някакъв слуга?
А – мерси за милостта!
Ние сме в една снага,
и по кръв сме си сестри.
Искам нейното место,
че сме от едно тесто
и в отровата дори!
Искам поради това
справедлив от днеска ред –
да се движа аз отпред,
а сестрата ми – Глава,
да се влачи подир мен.
Аз водач съм съвършен!“
Прояви небето милост недобра –
някога молбите дават плод горчив.
Вместо да отвърне с отказ мълчалив,
със змията просто то се подигра.
И рептилия една
запълзя сред тъмнина,
първо блъсна се в дърво,
после в остро сечиво…
Тъй че много бързо пътят й приключи.
Има и държави със подобна участ.
...
От: „Басни“, Лафонтен, ИК ПАН 96
Изображение: Jean de La Fontaine, simple.wikipedia.org