Владимир Свинтила, Валери Петров и Кирил Кадийски, които подариха на българските читатели магията на вечните Шекспирови творения. Споделяме един от най-цитираните днес негови сонети, ♠ 66.
Сонет 66 ♠ Превод Владимир СВИНТИЛА, 1956
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнства – родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.
Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.
...
Сонет 66 ♠ Превод Кирил КАДИЙСКИ
Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият, унизен, да проси,
и ситият под маска на злочест,
и много често болен здрав да носи,
и доблестният – в хорските крака,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все така,
и правдата – слугиня на лъжата.
Изчезнал бих, но как така в калта
сама да изоставя любовта?
...
Сонет 66 ♠ Превод Валери ПЕТРОВ, 1999
Зова смъртта. До гърлото съм сит
заслугата да виждам просякиня
и глупостта – в костюм със бисер шит,
и честността – удавена във тиня,
и простия език – немил-недраг,
и пъченето – признак за наука,
и чистото моминство – във бардак,
и почестите – пръскани наслука,
и нрава строг – покварен от властта,
и гордото достойнство – на заплата,
и творчеството – с вързани уста,
и правдата – във служба на лъжата.
Охотно с тази смрад се бих простил,
но как да те оставя, друже мил?
* William Shakespeare, Sonnets, 1609
* The Flower portrait (known to be a 19th-century forgery), en.wikipedia.org