(Гео Милев, автопортрет, 1917 г.)
НЕБЕТО
Небето е ключът на Света.
Светът: небе и предмет. Небето пред предмета и небето зад предмета. Две небеса.
Небето пред предмета е земна атмосфера, въздух. Небето пред предмета разтапя формата и цвета на предмета: въздушна перспектива - импресионизъм. Коро, Моне, Уистлер...
Небето пред предмета е въздух между Аз и Света: видима реалност, земна атмосфера - реализъм.
Обаче:
Аз - Свят - и Космос.
Небето зад предмета е пространство между Света и Космоса; то е без въздух - бездна, в която се вливат Аз и Свят. То е синтез на невидимото и неведомото; заключване на много стихии - невидимото и неведомото - и затова: маса; синтез: Платонова идея. Небето зад предмета е абстракция. Реалността изчезва. Вместо земна атмосфера, въздух - пред нас небето застава като пределна стена на Света, абстрактен екран, върху който се отразява Аз: - Експресионизъм.
Не отразяване на Света през Аз в изкуството - което изкуство е: отражение на Света. А отразяване на Аз през Света в изкуството - което изкуство е: Космос. Вечност. Абсолют.
Импресионизмът: Светът се разтапя във въздуха между Света и Аз. Светът се връща назад - минава преаАз - човека, - за да се появн в него като изкуство: впечатление от вън, от реалността.
Реално изкуство.
Човешко изкуство.
Земно изкуство.
Тленно изкуство.
Аз не съществува. Аз е безлично. Аз е огледало. Светът - видимата реалност - е всичко: и Аз, и Изкуство, и Абсолют. Светът.
Експресионизмът: Аз взема - грабва - Света и го разтапя в небето зад Света. Светът отива, изчезва напред - за да се появи в Космоса като изкуство: сливане на Аз с космическите елементи, с Платоновата идея.
Антиреално изкуство.
Божествено изкуство.
Космическо изкуство.
Вечно изкуство.
Аз става Космос. Аз става Изкуство. Аз става вечност. Аз става Божество. - Алфа.
Светът - предметът - изчезва. Изчезва като установена величина; загубва своята определена, собствена цена. Става преображение; - средство с относителна цена: образ, символ.
Светът съществува още само като призрак. Предметът не е вече форма, а безформено сурово вещество: скала, от която Духът чук издялва форми. Форми в Космоса. Абсолютни въплъщавания на Аз. Космосът на Изкуството. Аз не е огледало; Аз творн: Аз е божество. - Абсолют.
Аз хвърля Света в Безвъздушното небе; във Вечността. Тук изчезва всичко реално, всичко веществено - за да остане душата на предмета, предметът одухотворен. Така той запазва само своите контури, запазва възвишението на своята веществена душа - става маса; става от веществена реалност - дух, творение на духа. Престава да бъде реална форма, реален образ - става художествена форма, символ.
Безвъздушното небе зад предмета убива предмета: убива го като вещество, за да го увековечи, одухотвори. Тук предметът е дух - рожба на дух. В експресионистичното изкуство не съществува външна, веществена, реална форма: човек, кон, къща, дърво - а съществува художествена форма, създание на духа Аз.
Аз хвърля Света назад в Безвъздушното небе - в най-далечната, последната перспектива. Перспективата изчезва; никакъв пръв, втори и трети план - няма въздух, няма пространство: изчезва и всяка перспектива. Остава една само всеобща плоскост: плоскостта на Безвъздушното космическо небе - плоскостта, на която ще рисува художникът: платно или ватман. Плоскост, която художникът трябва да запълни с художествени форми. Изчезнала перспективата с безбройните свои планове, значи - изчезнали приливите на линии и бои. Линиите и боите се явяват без реалистичните настроения на нюанснте - явяват се елементарни, първични: примитивизъм. Такава е художествената форма в експресионистичното изкуство, формата, която твори духът Аз - различна от формата в природата, предмета между Аз и Света - който е създание на Бога.
Бог Аз твори нови, свои форми - художествени форми. Това е изкуството. За това:
Всяко изкуство е експресионизъм; творчески израз, израз на Бог Аз.
Статия от сп. „Везни”
Източник: slovo.bg
* Гео Милев, автопортрет, 1917 г.
