На 18 януари 1882 г. в Лондон се ражда А. А. (Алън) Милн. Писателската си кариера започва с хумористични произведения за списание „Пънч“, пише и пиеси. Най-известен обаче е с книгите си за деца и на първо място, разбира се, с очарователния „Мечо Пух“. Не по-малко известни са и детските му стихотворения, събрани в две книги – „Когато бяхме съвсем малки” (1924 г.) и „Вече сме на шест” (1927 г.), също вдъхновени от сина му Кристофър Робин и съпругата му Дафни. В стихотворението му „Хубавото мече”, публикувано в „Пънч” през 1923 г., за първи път се появява образът на Мечо Пух – плюшеното мече на Кристофър Робин.
(A. A. Milne by E. O. Hoppe, 1922)
♥ Хубавото мече
Мечето, знаете, деца,
натрупва бързичко килца,
гимнастика ако не прави.
И нашето мече кафяво
от плюш е пълничко. И не че
гимнастика не прави Мечо –
редовно пада от дивана,
но сили няма той да стане.
Да си дебеличък е лошо –
тогава всички те кодошат
и притесняваше се Мечо,
че килограмите му пречат.
– Ах, де по-слабичък да бях!
Но как ли да започна, ах?
Затворен тук, как да правя
аз упражнения за здраве?
И седмици наред прекара
да гледа как по тротоара
разходка правят разни дами
и свалят бързо килограми.
– Ох, никой не е като мен
дебел! – мълвеше той смутен.
И още по-кахърно: - Ах,
защо по-слабичък не бях?!
Наш Мечо на дивана спеше,
но там той никак сам не беше:
там бъкаше от животинки
от плюш, от книжки със картинки
и приказки от старо време,
стихотворения, поеми,
от разни други джунджурии
и най-различни чудесии.
И тъй, една самотна вечер
една дебела книга Мечо
разгърнал и какво съзрял:
портрет на славен френски крал
(набит и смешничко облечен).
„Луи Незнамсикой, наречен
Красиви” – надписът гласел.
А пък човекът бил дебел!
Ах, как зарадвал му се Мечо
на този крал Луи, наречен
Красиви! Всичко той изчел
за него – и че бил дебел!
– Красиви! А се вижда просто,
че тлъстинки е имал доста!
И затова какво ли пречи
да съм и аз „Красиви Мечо”?
Какво ли? Туй, че този крал
комай отдавна е живял,
а пък представите за хубост
във днешно време май са други.
– Той може и да е Красив,
ама дали е още жив
Луи Незнамсикой? Не знам,
макар от туй да ме е срам.
Отново съмнало отвън.
Наш Мечо гледал пак навън,
притиснал към стъклото нос,
и мъчел го един въпрос:
– Дали е жив Луи? – Не щеш ли,
прозорецът се пооткрехнал
и Мечо наш съвсем неволно
катурнал се и тупнал долу.
А пък минавал там един
такъв закръглен господин –
съзрял мечето и веднага
се спуснал той да му помага:
– Ах, драги мой! Ах, позволете!
Ударихте ли се? – Мечето
мълчало... Как да не мълчи?!
Пред собствените му очи
стоял... Луи Незнамсикой!
И пълничкият ни герой
езика глътнал си... Досущ
бил същият и не „на уж”!
Е, вярно, с дрехи друг модел,
но инак пак така дебел!
„Възможно ли е? Никак! Но
аз пак ще питам, все едно!”
– Ах, извинете ме безкрайно,
но френски крал да сте случайно?
– Да, туй съм аз – човекът кимнал
и му се поклонил най-чинно. –
А вие, господине драги,
не сте ли Мечо? – И веднага
възкликнало мечето: – Да!
И тези двама господа
красиви, ако да били
тъй позакръгленки, нали,
на разни любопитни теми
приказвали си дълго време.
А после кралят рекъл: - Аз
ще тръгвам вече. – И тогаз
почукал на вратата силно:
– Играчката ви, господине.
Мечето, знаете, деца,
натрупва бързичко килца.
Наш Мечо също е на вид
закръгленичък и набит.
Но питайте го да ви каже
дали е лошо. Никак даже!
Напротив, дава му комфорт
и със това е страшно горд.
Превод от английски: Светлана Комогорова-Комата
Източник: slovo.bg
Снимка: A. A. Milne (1882-1956), commons.wikimedia.org
