(The Drinker by Adriaen Jansz van Ostade, between 1665 - 1670)
Един човек влиза в някакъв бар, сяда на бара и поръчва пет чаши уиски.
– Наведнъж? – пита барманът.
– Да, и петте – отговаря клиентът. – Чисто, без лед.
Когато му ги сервират, ги изпива на един дъх.
– Келнер – казва, – налейте ми сега четири чаши уиски, без лед.
Докато изпълняват поръчката му, на лицето на клиента започва да се забелязва глуповата усмивка. След като пресушава една след друга четирите чаши, прави опит да се задържи прав и уловен за бара, възкликва:
– Момче! Дай още три уискита. – Засмива се кратко и добавя: – Без лед.
Барманът се подчинява и клиентът бързо изпива и тях.
– Приятел – казва вече на висок глас. – Още две от същото.
Изгълтва ги и се провиква отново към бармана:
– Братко! Ти си ми като брат… – Разсмива се гръмогласно и добавя: – Налей още едно уиски, без лед. Ама само едно, ч-ч-чуваш ли? Само едно…
Човекът на бара му сервира.
Клиентът изпива уискито на един дъх и неспособен да се задържи на краката си, се свлича на пода, очевидно пиян.
Лежейки, казва на бармана:
– Моят лекар не иска да ми повярва, но ти си свидетел. Колкото по-малко пия, толкова по-зле ми става!
От „Приказки за размисъл”, Хорхе Букай, изд. Хермес
Картина: The Drinker by Adriaen Jansz van Ostade, between 1665 - 1670, chinaoilpaintinggallery
