„Обичам те“ означава, че ме е грижа за теб. „Обожавам те“ означава, че ме е грижа много за теб. Толкова много, че понякога поставям твоето щастие над други неща, които също са важни за мен.“

(Marc Chagall, 1916, Les Amoureux huile sur toile)

За любовта 

Какво означава днес „любов“ - тази толкова използвана, преувеличавана, изопачавана и обезценена дума, ако в нея все пак е останал някакъв смисъл?

Понякога по време на беседите ми ме питат: Защо ни е да даваме дефиниции, защо толкова упорстваме да назоваваме нещата с истинските им имена? Отговорът се крие в следващата история.

Една жена влязла в ресторант и поръчала супа от аспержи. Няколко минути по-късно келнерът й поднесъл димящото блюдо и се оттеглил.

- Келнер! - извикала жената. - Елате насам.

- Да, госпожо? - приближил се той.

- Опитайте тази супа! - наредила тя.

- Какво има, госпожо? Не поръчахте ли такава?

- Опитайте супата - повторила жената.

- Но какво става? Безсолна ли е?

- Опитайте супата!

- Да не е студена?

- ОПИТАЙТЕ СУПАТА!! - повтаряла упорито жената.

- Но, госпожо, моля ви, кажете какво има... - настоявал келнерът.

- Ако искате да разберете какво има, опитайте супата - не отстъпвала жената, сочейки чинията.

Келнерът разбрал, че нищо не било в състояние да откаже своенравната клиентка от приумицата й, седнал пред чинията с димящата супа, огледал масата и казал с известна изненада: 

- Но тук няма лъжица...

- Видяхте ли? - отговорила жената. - Няма лъжица.

Колко хубаво би било да свикнем да назоваваме големите и малките неща, събитията, ситуациите и емоциите направо, без заобикалки, такива, каквито са.

Не говоря за уточнявания, а за дефиниции. Да определя къде и докъде се простира понятието, за което говоря. Може би затова искам да изясня какво имам предвид и какво - не, когато говоря за любовта. Когато казвам „любов“, не говоря за влюбване. Не говоря за секс, когато говоря за любов. Не говоря за емоции, които съществуват само в книгите.

Не говоря за наслади, запазени за малцина изпрани.

He говоря за велики неща.

Говоря за емоция, която всеки може да изживее.

Говоря за простички и истински чувства.

Говоря за възвисяващи, но не свръхчовешки преживявания.

Говоря за любов като способността силно да обичам.

И казвам „обичам“ не в смисъла на „желая“, а в ежедневния смисъл, който придаваме на думите „обичам те“.

Рядко използваме помежду си израза „обожавам те“, казваме предимно „обичам те“ или „много те обичам“.

Може би не сме се замисляли какво точно означава обичам те. Мисля, че казваме: Твоето щастие ме интересува.

Нищо повече и нищо по-малко.

Когато обичам някого, осъзнавам какво значение добива за мен всичко, което той прави и харесва, всичко, което му причинява болка. 

„Обичам те“ означава, че ме е грижа за теб. „Обожавам те“ означава, че ме е грижа много за теб. Толкова много, че понякога поставям твоето щастие над други неща, които също са важни за мен.

Това определение (че ме е грижа за теб) не превръща любовта в нещо особено, но и не я свежда до нещо незначително...

Ще ти помогне да осъзнаеш, че онези, за които твоят живот не е особено важен, не те обичат, докато хората, които се вълнуват от това, което ти се случва, изпитват любов към теб.

Повтарям: ако наистина ме обичаш, те е грижа за мен! 

И следователно, ако не те е грижа за мен, то е, защото - колкото и да ме боли да го призная - не ме обичаш. Това не говори зле нито за теб, нито за мен и няма нищо лошо да знам, че не ме обичаш. Това просто е тъжната истина (в една песен на Серат се казва: Истината никога не е тъжна, просто е непоправима... Може би именно това е тъжното - че е непоправима).

Тази единствено количествена разлика, която правя между „обичам“ и „обожавам“, е същата разлика, която съществува при по-голямата част от изразите, които използваме, за да не кажем „обичам те“. Казваме: харесвам те, допадаш ми, привързан към теб, изпитвам нежност към теб...

От: „Пътят на срещата“, Хорхе Букай, ИК „Хермес“, 2014 г. 
Картини: Marc Chagall, 1916, Les Amoureux huile sur toile