За вярата си в Бог
Лудвиг ВИТГЕНЩАЙН (1889 ~ 1951) – философ, логик и математик, един от основателите на аналитичната философия. Според Енциклопедия Британика (1997) „Витгенщайн е най-великият философ на 20- ти век”.
...
1. „Да вярваме в Бога означава да разбираме въпроса за смисъла на живота. Да вярваме в Бога означава да осъзнаваме, че фактите в този свят не са краят на всичко. Да вярваме в Бога означава да осъзнаваме, че животът има смисъл.”
(LUDWIG WITTGENSTEIN, „Notebooks, 1914-1916”, University of Chicago Press, 1984, 146).
2. Витгенщайн споделя със своя приятел Морис Дръри: „Аз вярвам, че само ако се опитваш да бъдеш полезен на другите хора, ти ще откриеш в края на краищата своя път към Бога.”
(ВИТГЕНЩАЙН, цитиран в „Recollections of Wittgenstein”, editor – Rush Rhees, Oxford University Press, 1984, 114).
3. Витгенщайн споделя с Морис Дръри, че е започвал много от своите дни с молитвата „Отче наш”. Витгенщайн казва: „Това е най-удивителната молитва, която някога е била написана. Никой никога не е създавал молитва като нея. Но помни, че Християнската религия не се състои в изричането на много молитви; в действителност на нас ни е заповядано точно обратното. Ако ти и аз искаме да живеем истински религиозен живот, ние не трябва само да говорим безспирно за религия, а по някакъв начин трябва наистина да променим живота си.”
(ВИТГЕНЩАЙН, цитиран в „Ludwig Wittgenstein: Personal Recollections”, editor – Rush Rhees, Oxford, Basil Blackwell, 1981, 109).
4. „Християнството е наистина единственият сигурен път към щастието.” (ВИТГЕНЩАЙН, цитиран в Monk 1991, 122). В книгата си „Лудвиг Витгенщайн: дългът на гения” биографът на Витгенщайн – Рей Манк пише: „За Витгенщайн Християнството беше „единственият сигурен път към щастието“, не защото то обещава живот след смъртта, а защото чрез думите и чрез фигурата на Христос то дава пример и образец, който можем да следваме и който прави страданието поносимо.”
(RAY MONK, „Ludwig Wittgenstein: The Duty of Genius”, London, Vintage, 1991, 123).
5. „Християнството не е просто една доктрина, то не е просто една теория за това какво е станало и какво ще стане с душата на човека. В действителност Християнството е описание на нещо, което наистина се случва в човешкия живот. Защото осъзнаването на греха е едно реално събитие, а такива са и отчаянието, и спасението чрез вяра.”
(ВИТГЕНЩАЙН, цитиран в „Ludwig Wittgenstein: A Memoir” by Norman Malcolm, Oxford University Press, 2001, 82).
6. „Моето любимо Евангелие е Евангелието на Свети Матей. В него сякаш се съдържа всичко. Но аз не мога да разбера четвъртото Евангелие – на Свети Йоан. Когато чета тези дълги пасажи, ми се струва, че авторът на това Евангелие е сякаш с нещо по-различен от първите трима евангелисти. Единственото събитие, което ми напомня за другите три Евангелия, е историята за жената, обвинена в прелюбодеяние. …По едно време аз си мислех, че посланията на Апостол Павел представляват някаква по-различна религия от тази, която се съдържа в четирите Евангелия. Но сега аз ясно осъзнавам, че не съм бил прав. Една и съща религия се съдържа както в Евангелията, така и в посланията на Апостол Павел.”
(ВИТГЕНЩАЙН, цитиран в Rhees 1981, 177-178).
7. Няколко месеца преди смъртта си Витгенщайн казва на Морис Дръри: „Получих писмо от един стар приятел от Австрия; той е свещеник. В писмото си той пише, че се надява моята работа да завърши с успех, ако такава е волята на Бога. И наистина, това е всичко, което искам сега – ако такава е волята на Бога. Бах е написал на титулната страница на своя сборник с хорални прелюдии: „На Всевишния Бог само за слава, на ближния – да се поучава“. Това е, което и аз бих искал да кажа за своята собствена работа.”
(ВИТГЕНЩАЙН, цитиран в Rhees 1981, 181).
От антологията „50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска агенция „Спектра”, Варна
Снимка: Alchetron