„В света още няма закон, да се запрещава брака между злите, но би трябвало да има, защото един зъл баща или една зла майка не ще възпитат добри и примерни деца.“
За семейството и детето
§ 6. Една персийска поговорка казва: „Не бой се, - и в живота и след живота нищо не може да има и не ще има, освен добро“.
В брак трябва да встъпват само добротворците, защото само те ще могат да помогнат на домашните пръвъплътени духове, сиреч на своите деца. Ако бащата е зъл, всяко благовестие за дома се прекратява. Ако майката е зла, същият лукав дух действа да се пръсне тоя дом, да царува разделението и да се подбие на всяка цена брака. В света още няма закон, да се запрещава брака между злите, но би трябвало да има, защото един зъл баща или една зла майка не ще възпитат добри и примерни деца. Ако обществото не може да търпи един учител пияница и иска неговото уволнение, как може да търпи един подобен баща, който ще вкара още по-зле в пропастта цяло едно семейство?
В семейството на вярващия в Бога човек има духовна премъдрост и духовно разбиране. Такъв човек не може да даде криво възпитание на чадата си. Духовният баща се моли и се труди за преуспяване на своето семейство. Духовната майка е одобрена от Горе за възпитателна на синове и дъщери. Духовното разбиране и схващане, ако не е ясновидство, е дейност, сродна нему. Духовното схващане, което цари в едно домочадие, е равносилно на гибел за лукавите и пакостни духове наоколо. Духовен мъж и духовна жена не извращават половото съвокупление в срамотии и неестествени съединения.
В брак трябва да встъпват само ония, които са здрави физически. „Здраво тяло-здрав дух”. Окултистът знае връзката между духа и тялото; знае закона за наследството и онова добро или зло влияние, което бащата и майката чрез телата си оставят в дар на децата.
Семейният човек е длъжен да се покорява на добродетелите. Мъжът трябва да бъде смел, мъжествен, мъдър, мълчалив, постоянен, вярващ, човек на надеждата, целомъдрен, жената трябва да бъде кротка, смирена, любяща, вярна, постоянна, милостива, целомъдрена. Днес жената стои много ниско на общественото стъпало. Има вече жени, които се борят за права и свободи като ония на мъжа. Не е лъжа обаче, че слабостта на жената в много случаи е по- силна от силата на мъжа. В живота народната мъдрост е измислила следните мъдрости: „жена мъжа не бие, но лесно му навива; жена си крие злината като котка ноктите; жената иска всякога по нейната да става; един женски косъм е по-як от четири коня (араб.); жена му чини два града; жена къща отваря, а не затваря.”
Не трябва да се жени оня, който няма добри ангели пазители или добри духове помагачи. Такъв в брака си създава нещастници. Първом трябва възпитание на духа, че тогава женитба за земен живот. Жена, която от дома на баща си не може да гледа къща, у мъжови си няма да се научи. „Женско чедо - дясна ръка“. Тъй казва народът за скопосна жена, а на някои места в България изразът „жива като сърна“ - се употребява за пъргава жена.
Жестоките, коравосърдечните, лишените от милост не са годни за семеен живот. И мъжът и жената трябва да се проникнат от дълбокото съдържание на псалом 136. На Божествената милост те са длъжни да научат и своите деца; за това и за усвоение на нравствения закон те са избрали това семейство и са дошли гости на земята във физич. плът. „Невежата зависи от условията в които живее, а мъдрият сам си избира тия условия.“ (Д-р Фр. Хартман).
Бургас, 26. VII. 1919 г.
Из: „За семейството и детето“, Александър Кръстников, издание на Духовна Асоциация за окултни изкуства, 2014 г.
