„Човек трябва да бъде семеен за да опита сладостите, а особено горчивините на живота, които ще го направят по-опитен, по-мъдър.“
За нравствеността, огъваща се под силата на материалните интереси и предразсъдъците в семейството, споделено от религиозния философ и писател Александър КРЪСТНИКОВ в книгата му „За семейството и детето“.
За семейството и брака (1919 г.)
Всеки един човек е творец на съдбата си. Законът за възмездието може да се смекчи, но не може да се отмени. Има важни обстоятелства в живота (премеждия, женитба, смърт и др.), които възпитанието на родителите не може да премахне. В такъв случай това възпитание трябва да действа за премахване на по-голямото зло и замяната му с поне с по-малко. В днешно време голямо зло за едно семейство е т.н. социален въпрос: грижата за прехраната, които създават караници и недоразумения между членовете на семейството. Наистина, за да се роди човек богат или беден, това е по-скоро резултат на съвременната цивилизация, която тика бедняка в лапите на кръвожадния капитализъм и развращава неговата душа, която праща млади дечица в долината на смъртната сянка или ги изхвърля на улицата, без подслон, без семейство. Тая цивилизация, която се усмихва на експлоататорите, а анатемосва експлоатирания, трябва да се премахне. Социалният въпрос е назрял вече. Той трябва да се разреши с Божията правда, мъдрост и любов. Всеки има право на късче земя за да се храни, да диша свободно и да се радва на природните богатства. Господня е земята и изпълнението й.
Социалният въпрос е нравствен въпрос. В отвъдния свят имат властта и управляват духове мъдреци. И тук би трябвало да важи същия закон. Тъй като подчиняването материалните интереси и отношения в човешкото общество на някакви си особени, самостойно действащи икономически закони е само измислица на лоша метафизика, нямаща ни сянка от основание в действителността, то остава си в сила общото изискване на разума и съвестта, щото и тая област да се подчинява на висшето нравствено начало, щото и в стопанския свой живот обществото да бъде организирано осъществление на доброто. И когато нравственото начало разреши социалния въпрос, тогава семейството ще се улесни в голяма степен. Гладът и продажната любов няма да петнят човека. Тогава семейството на бедняка няма да трепери за късче хляб пред утрешния ден, а ще се отдаде на оная вътрешна радост, която ще бъде много по-голяма и по-пълна от радостта на днешните имотни хора, които умножават житото и виното си, насищайки безчувственото си себелюбие.
Ала има още един враг семейството. Това е предразсъдъкът, лошият обичай, модата. Въпреки прехвалената „образованост“ на модерния свят, човек си остава маймуна в много отношения. Фразата „какво ще кажат хората?“ кара не само жените да треперят, но и мъжете. Жена, която заробва мъжа си заради капризите на модата изпитва търпението Господне, което се готви праведно да я накаже. Жена суеверна и суетна, играчка на своето огледало, пудрата и помадата, не е чужда на нечестивия и лукав дух. Такава жена не може никога да схване смисъла на хармонията и щастието на семейството. Разкошът, прищевките, пилеенето безмилостно средства е направило от съвременния брак едно тежко бреме. Мнозина младежи предпочитат да тровят своите младини вън от кръга на семейството, защото бракът и суетността на жената ги плаши. Веднъж попитали един момък, защо не се ожени. - „Затова, отговорил той, защото нашите млади жени са като полско цвете, нито сеят, нито предат, нито тъкат, а пък се труфят повече от Соломона, когато е бил облечен във всичката своя слава“.
Да се покорява човек на природните закони - това е едничкият верен път, водещ към духовната еволюция на душевните чувства; и един от тия закони се заключава в хармоническото съединение на половете. Безбрачието само по себе не е състояние естествено, то е често изкуствено, защото отхвърля един от главните елементи на своето битие. Женитбата е земен закон, една необходимост за човека в плът. Подобно на другия закон - превъплъщението на духа, той е едно условие за постоянен напредък. Човек трябва да бъде семеен за да опита сладостите, а особено горчивините на живота, които ще го направят по-опитен, по-мъдър.
Семейното бреме не е леко. В носенето на това бреме и мъжът и жената учат своя земен урок. Сред семейството, красотата, която първоначално търси момъкът от момата, става нещо външно; любовта, която се проявява във въздишките на душите, може да даде желаното спокойствие. В какво е истинската радост на семейния човек? Да посреща еднакво и доброто и злото, на всяка мъка да отговаря с усмивка, на всяка скръб да противопоставя радост и когато дойде въздишка в гьрлото съпругът или съпругата да преглътнат, за да стори място тая въздишка на радостта. „Невъзможно е съпрузите да живеят в сговор, ако не си отстъпват един – другиму“ (г-жа де Монтавил).
Раят - знае се това добре, не е на земята; естествено, че той няма да бъде и в семейството, но както мъжът, така и жената трябва да се стараят, щото тоя рай на душите да дойде по-скоро. Напусто се стараят мъдреци и религиозни мъже да докарат в обществото царството Божие. Първом то трябва да се яви в семейството. Свещената троица на Египет, Индия, Християнството ни показва до каква степен на святост и чистота трябва да достигне тая троица (мъж, жена и дете) за земята.
Добра или зла, жената има огромно влияние върху мъжа и изобщо върху семейството. Не напразно французите казват за всяко събитие: „cherher la femme” („търсете жената“). A българската народна мъдрост говори: „жена не е шега.” Парата е дявол, ама жената е по-дявол; жена и да се не кара, пак мъжа ще прекара. Жената, ако е добра, съставлява цял рай; ако е зла, съставлява за мъжа цял пъкъл. В историята са записани имена на жени много добри (Корнелия, Пенелопа, св. Богородица) и много зли: Далила, Изавела, Иродиада и др. За жалост, както мъже, така и жени има с достатъчно недостатъци. „Жените са подстрекателките към греха“, казва св. Августин, а св. Петър на едно място говори: (разбира се за лоша жена) „Когато да говори жена, веднага бягам като от отровна змия“. Можем ли да допуснем че един мъж, който живее в грехове и престъпления, стои по-горе от определението на св. Августина и св. Петра?
Няма съмнение, че една добра и примерна жена - такава е описана в притчи Соломонови, може да увеличи духовния и материалния имот на мъжа. Една такава жена може до 10 дух. класа да прибави на мъжа си. Язвителният Волтер тъй съветвал едно свое малко внуче: „Слушай, моето момче, за да сполучваш с хората, трябва да имаш жените на своя страна; за да спечелиш жените, трябва добре да ги познаваш. Затова да знаеш още от сега, че жените са лицемерни и кокетки“. Когато майката на момчето чува това Волтерово мнение за жените, запитала, дали това се отнася за всички жени. „Децата не трябва да се лъжат“, отговорил Волтер. Наистина, мнението на тоя философ по отношение на светската жена е напьлно вярно. Ала ако светската жена е кокетка и лицемерка, нима светският мъж е скромен и откровен?
Индийците разправят една малка приказка за Брама. От тая приказка се вижда мнението им за жените въобще. Един ден се представил пред бога Брама един човек, който не минал през митарствата на чистилището, а искал да влезе в рая. „Влез, - му казал богът - твоята лоша жена замени митарствата на чистилището. В това време дошъл пред рая друг един човек, който бил женен два пъти. И въз основа на това, той разчитал непременно да бъде в рая, но Брама се обърнал строго към него, казвайки „Раят не е за глупци“.
Без съмнение глупци са ония хора днес, които търсят задомяване с коварни, кокетни и зли жени, които се женят само за имотното състояние на жената, не гледайки на духовни качества. Мъчно може да се оправят работите на такова семейство. Друго едно лошо качество, преобладаващо у светските жени, е бъбривостта. Една арабска подумка казва: искаш ли да повериш тайна на жена си, по-напред й отрежи езика. И една българска пословица дума: „жена само това що не знае, него няма да изкаже”. Ето защо ап. Павел в Посланията си към Тимотея съветва жените на благочестие, покорност и мълчание.
Тайната на брака е тайна на мъдростта и любовта. Детето е венецът, короната на тоя съюз.
Бургас, 26. VII. 1919 г.
Из: „За семейството и детето“, Александър Кръстников, Издание на Духовна Асоциация за окултни изкуства, 2014 г.
Снимка: aleksanderkrustnikov.com