Мъдростта на времето
Тит Ливий (Titus Livius, 59 пр.Хр. - 17 сл.Хр.) е сред най-знаменитите древноримски историци, живял и творил по време на Златния век. Автор е на частично съхранения фундаментален труд от 142 книги „Ab Urbe Condita Libri“, описващ основаването и историята на Рим, негово дело са историко-философски диалози и риторически произведения в епистоларна форма. Ливий пишел на ярък и описателен латински език, използвайки майсторски художествени прийоми и изграждайки увлекателно повествование. Той е първият римски историк, който не бил нито държавен деец, нито участвал в управлението на обществото, и независимо от близкото си приятелство с императора Октавиан Август, можел свободно да изразява своите политически възгледи. Ливий извоювал славата си на най-влиятелен римски историк още в античната епоха и я удържал до XIX век, когато оценката върху неговите съчинения била преразгледана - заради сериозни недостатъци свързани с източниците му и страстта на автора към стилистичното в ущърб на исторически достоверното.
(Titus Livius, 59 пр.Хр. - 17 сл.Хр.)
Не ни е по силите да понесем нито собствените си пороци, нито лековете за тях.
При смъртна опасност и едва тлееща надежда, най-дръзките мерки са и най-печелившите.
В това се състои и основната полза, и най-добрият плод от познанството с отминалите събития – че виждаш всякакви поучителни примери, обрамчени от величественото цяло; тук и за себе си, и за държавата откриваш кому да подражаваш, и пак тук – кое да избягваш; безславни начала, безславен край…
Колкото по-малко страх изпитваш, толкова по-малка е опасността.
Опасността е в забавянето.
Където няма умисъл, там няма и вина.
По-добре късно, отколкото никога.
Развръзката на големите дела често зависи от малките.
Приятелството трябва да е безсмъртно, а враждата - смъртна.
Няма нищо по-презряно от мнението на тълпата.
По-лесно е да порицаеш, отколкото да поправиш.
Надеждата за победа ни приближава към победа, увереността в победата ни лишава от нея.
Оказаното доверие обичайно изисква в отговор вярност.
Най-страшното оръжие – това е паниката.
Ако не бързаш, то ще видиш всичко ясно и отчетливо, в прибързаността си човек действа сляпо и неблагоразумно.
Нито едно престъпление не може да има законово основание.
Понякога по-голямата част побеждава по-добрата.
Хората плашат другите, за да не се изплашат сами.
Мъжът и вождът не пропускат щастливия случай и го подчиняват на своя замисъл.
Източник: ru.citaty.net
Изображение: Livy, Titus Livius, (born 59/64 BC, Patavium, Venetia - died AD 17, Patavium), commons.wikimedia.org