„Когато си неразположен, направи следния опит: Иди при едно дърво, разкопай около него и го полей. Или иди и услужи на някой нуждаещ се човек. Така ще се отстрани отрицателното ти състояние.“
Оценявайте малките блага
Човек трябва да има весело сърце. Какво сте загубили? Не жали, че си изгубил нещо, защото докато животът е в тебе, той може всички загуби да ти ги набави в двоен размер, ако не днес, то утре или в други ден. Човек проявява нетърпение и казва: „В този живот искам!“ Може и в този живот, но трябва да повдигнете съзнанието си. Щом повдигнете съзнанието си, ще дойде онова, което желаете, но ако не го повдигнете, няма да дойде. Ако те направят управник, а си глупав, ти ще си докараш най-голямото нещастие.
Когато минавате през страдания, дръжте в съзнанието си вашето Божествено естество. И когато тъмните сили ви тъпчат, дръжте в съзнанието си своя произход. Кажи: „Отвън може да ме тъпчат, но в мене има нещо Божествено.“
Не поддържай в себе си отрицателни мисли. Това не е по волята на Бога. Ти казваш: „Няма да го бъде.“ Не, Бог има план да бъде това нещо. Господ за това те е пратил. Ти кажи: „Ще бъде така, както е казал Господ.“
Камилата трябва да мине през иглени уши, т. е. да се разтвори. И човек трябва да се разтвори от какви ли не безпокойства. Той се безпокои, че шапката му не била хубава, че хълбокът го боли, че изгубил един милион, че вестникът зле писал за него, че жена му не била такава, каквато искал, че приятелите му не били такива, каквито той искал, че днес има кал, дъжд. От всичко това човек трябва да се освободи.
Ако ти носиш плодове на един приятел, за да му ги дадеш и си изпълнен с тревоги, все едно, че туряш кал върху тия плодове. Тогава подаръкът, който ще дадеш, нищо не струва, ти го покваряваш.
Някой път човек се обезсърчава. Това са негови мисли. По-невежи от него са дошли да го учат. Този по-невежият като дойде, казва: „Тази работа няма да я бъде, остави я.“ Такава мисъл не е от Бога. Бог никога не изкушава. Някой е весел, радостен е. Това е лесно. Но да бъдеш весел, когато страдаш, това е изкуство. Тогава кажи: „Да бъде Волята Божия.“ Йона не искаше да изпълни Волята Божия, но пострада. Това е назидание, за да се покаже, какво ще бъде с хората, които не изпълняват Волята на Бога. Ти кажи на ниневийците, какво ти е поръчал Господ, а те, ако искат, да слушат. Като ти каже Господ: „Стани“, ти стани и иди. Бъди едно послушно Божие дете.
Някой човек мисли, че не е осигурен, че къща няма, това няма, онова няма. Питам, на кого работите са наредени? Сега гледайте да влезете в света на веселието. Напуснете методите на болните, т. е. съмнението, недоволството, страха. За разумния човек противоречие няма. Има само хармония, симфония, защото той знае, че всичко ще се превърне в добро.
Заболи те кракът, радвай се, че излиза всичко нечисто навън. Също, каквато и друга болест да дойде, ти се радвай. И същевременно се лекувай.
Когато човек има отрицателни състояния – гняв, съмнение, обезверяване, злоба, омраза, завист и пр., в астралното и етерните му тела се образуват пропуквания, през които изтича неговият магнетизъм, както и други енергии. Такъв човек се демагнетизира.
Защо човек не трябва да се гневи? Защо не трябва да се отчайва? Защо не трябва да се озлобява или нервира? За да не се демагнетизирва. Щом се демагнетизира, това вече е податлив към болести, понеже изтича жизнената му сила. Човек не трябва да допуща в ума си и в сърцето си отрицателни мисли и чувства, защото те ще го разрушат. Вие се страхувате от бомби, обаче не знаете, че мнозина от вас ги носят. Например, гневът е бомба. Зад ушите има специално място, дето те се натрупват. Ако храните отрицателни мисли и чувства, образуват се бомбите. Затова се пазете от тях. Те преди всичко ще разрушат тялото и ще причинят болести. Едно горчиво чувство, една горчива мисъл ще причинят физическа болест. Всяко безпокойство пречи на кръвообращението и човек лесно може да се парализира. Когато ограничава чувствата, човек също така може да се парализира. Лошите мисли в човека парализират човешкия мозък и вследствие на това енергиите на последния не вървят нагоре, а надолу. В горната част на мозъка функционират висшите морални чувства, и когато те не се проявяват, човешките енергии слизат от горната част в по-низша област. Болният ще се излекува, когато низходящите му енергии станат възходящи. Затова никога не противодействайте на добрите си желания.
Има закон: Ти не трябва да се безпокоиш, защото при безпокойството изгубваш дарбите си. Дойде някоя отрицателна мисъл. Изпъди я. Дойде друга отрицателна мисъл. Изпъди и нея.
Когато си неразположен, направи следния опит: Иди на планината и изчисти един извор. Иди при едно дърво, разкопай около него и го полей. Или иди и услужи на някой нуждаещ се човек. Така ще се отстрани отрицателното ти състояние.
Казват, че човек трябва да бъде хладнокръвен. Не, човек трябва да има самообладание, но не трябва да бъде хладнокръвен, т. е. без чувства. Ще ви дам пример за самообладание. Един пътешественик ходил на лов в Индия. При една река нещо му се случва, той пада, вцепенява се, но не изгубва съзнание. Всичките му удове са вцепенени. Една кобра иде и се качва отгоре му. Той задържа дишането си, за да не се помръдне, защото при най-малкото помръдване тя ще го клъвне. Тя търси храна, чака мишки, плъхове. В това време той вижда, че пороят почва да приижда и ще го повлече. Кобрата се плъзва по ръката му и си отива. Пороят го спасил.
Какво присъствие на духа за един човек да задържи дишането си. Какво търпение! Ако речеш да се помръднеш малко, загиваш.
Вярващият прилича на гумена топка, а невярващият – на шише. Шишето, като падне, се счупва, а гумената топка, като падне, подскача. Значи при страданията вярващият преодолява и надделява. Гумената топка, която хвърлят децата, като я удрят на Земята подскача нагоре и пак пада; после сама отскача, но с по-малка сила; след това пак пада и пак отскача но с още по-малка сила, додето престане да пада. Така и страданието постепенно намалява, докато най-сетне престане.
Всичко, което вие живеете днес, иде от миналото, а това, което ви говоря сега, то е материал за бъдещето. Новото жито, което сега сеете, ще го жънете в бъдеще, ще го направите на брашно и ще приготвите от него хляб.
Като дете на място е да плачеш за една круша, но свършил си вече четири факултета, не е ли смешно да плачеш, че майка ти не ти е дала една круша? Тя ти казва: „Иди си вземи. Избери си най-хубавата.“ Но ти искаш тя да ти даде. Де е погрешката? Погрешката е във вашето желание; вие искате майка ви да постъпи така, както в миналото. А това по форма сега не може.
Вам е дадено повече, отколкото може да носите. Приличате на онзи комуто е дадена нова дреха, облича я, но пак поглежда и мисли за старата.
В света има много погрешки от миналото, които трябва да се изправят. Дойдете в някой двор, дето има купища тор, събран от тридесет години. Който разбира, ще го тури на нивата. Вие се радвайте на купищата тор, който е във вашия двор. Носете го на нивите. Не мислете върху това кой е трупал този тор. Като дойде смущението, пейте. Вместо да плаче и да се вайка, човек нека да пее.
Трябва да бъдете радостни днес. Днес не е ден за смущение, а за радост.
Падне една капка дъжд на главата ви. Зарадвайте се на нея.
Дойде една хубава мисъл във вас. Зарадвайте се.
Оценявайте малките блага.
Из: „Учителя. Разговорите при седемте рилски езера“ (1929-1942 г.), изд, „Бяло Братство“ , София, 2011
Снимка: Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов, petardanov.com
