„Когато видим някой човек с голямо притеснение, скръб и тъга, макар и да си има всичко и нищо да не му липсва, трябва да знаем, че му липсва Бог.“

Опростете живота си, за да изчезнат стресът и тревогите

Колкото хората се отдалечават от естествения, простия живот и напредват в разкоша и лукса, толкова повече нарастват стресът и душевните тревоги на човека. И понеже се отдалечават от Бога, естествено е да не намират никъде покой. Затова обикалят така неспокойно, та дори и около луната - като ремъка на мотора около „паразитното колело”, понеже цялата ни планета не е достатъчна да обхване голямото им неспокойствие.

От светския лек живот, от светското благополучие произхожда светският стрес и тревога. Светското външно образование заедно със стреса ежедневно изпраща стотици хора (дори и малки деца) при психоаналитиците и психиатрите и непрекъснато се строят психиатрични клиники, обучават се психиатри, а в същото време мнозина психиатри нито в Бога вярват, нито приемат съществуването на душата. Следователно как е възможно тези хора да помогнат на човешките души, когато сами са изпълнени със смут и тревога? Как е възможно човекът да бъде утешен истински, ако не повярва в Бога и в истинския живот, живота след смъртта, вечния живот? Когато човек схване най-дълбокия смисъл на истинския живот, тогава изчезват всичките му тревоги и идва божественото утешение, и той се излекува. Ако някой отиде в психиатрията и прочете на болните от писанията на авва Исаак, ония от тях, които вярват в Бога, биха се излекували, защото биха разбрали най-дълбокия смисъл на живота.

Днес хората се опитват да се успокоят с успокоителни или с различни йогистки учения, а не се стремят към истинския покой, който идва, когато човек се смири. Тогава идва и божественото утешение. И като си помислиш, колко се измъчват разните туристи, които идват от чужди страни, обикалят по пътищата, под слънчевия пек, в жегата, в прахоляка, сред шумотевицата! Какво напрежение, какво вътрешно стягане имат, че да считат тая външна олелия за отдих! Колко ли ги преследва вътрешното им аз, че да смятат за отмора цялото това мъчение.

Когато видим някой човек с голямо притеснение, скръб и тъга, макар и да си има всичко и нищо да не му липсва, трябва да знаем, че му липсва Бог. Оказва се, че хората се измъчват и от богатството, защото материалните блага не им носят удовлетворение, превръщат се в двойно мъчение. Познавам богати хора, които имат всичко, а си нямат деца, и се измъчват. Тягостно им е да спят, тягостно им е да вървят, от всичко им дотяга. „Добре, казвам на едного, щом имаш свободно време, извършвай духовни занимания. Прочети някой „час”, прочети нещо от Евангелието”. „Не мога” - казва ми. „Направи някое добро дело, иди в някоя болница и посети някой болен”. „Къде ще ти ходя, казва, пък и какво ще излезе?” „Иди да помогнеш на някой беден от съседите ти”. „Не и това не ми е по сърце”, казва. Има свободно време, има един куп къщи, има всякакви блага, а се измъчва! Знаете ли колко такива хора има? И се мъчат, докато си изгубят ума. Много е страшно! И ако не работят, а само получават приходи от имотите си, тогава се чувстват най-нещастни от всички хора. Ако имаха поне някаква работа, щяха да са по-добре.

Днешният живот с непрестанното надбягване е същински ад

Хората непрекъснато бързат, тичат за някъде. Сега трябва да са тук, след час там, а след още час някъде другаде. За да не забравят какво трябва да свършат, се принуждават дори да си записват. След толкова бързане пак е добре, че си помнят имената!... Сами себе си не могат да познаят в тази суматоха. Но и как биха могли да познаят себе си? Нима можеш да се огледаш в мътна вода? Бог да ми прости, но светът се превърна в същинска лудница. Хората не помислят за другия живот, а само искат все повече и повече материални блага. Затова и не намират покой и непрекъснато тичат насам-натам.

Добре че съществува другият живот. Ако хората живееха вечно в този живот, така както са си го устроили, по-голям ад за тях нямаше да има. Ако при целия този стрес живееха осемстотин-деветстотин години, както по времето на праведния Ной, това щеше да е за тях един продължителен ад. Тогава са живеели просто и са живели по много години, за да се запазва традицията. Днес става това, което се казва в псалома: Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест” (Пс. 89:10). Седемдесет години стигат на хората тъкмо колкото да наредят децата си.

Веднъж през колибата мина един лекар, който живее в Америка и ми разказваше за тамошния живот. Там хората са се превърнали в машини; по цял ден работят. Всеки член на семейството трябва да има свой автомобил. След това, за да е удобно на всекиго вкъщи, трябва да имат четири телевизора. И се трепят от работа, за да спечелят много пари, за да кажат, че са уредени и щастливи. Но какво общо имат всичките тия неща с щастието? Такъв живот, изпълнен със стрес и постоянно надбягване, не е щастие, а мъчение.

Какво да го правиш този живот, като е изпълнен с толкова тревоги… Ако трябваше целият свят да живее така, нямаше да искам да живея. Ако Бог кажеше на тия хора: „Няма да ви наказвам за живота, който водите, но ще ви оставя да живеете вечно по този начин”, за мен това би било един голям ад.

Затова и много хора не издържат да живеят при такива условия, отиват някъде на открито сред природата без цел и посока. Събират се на групи вън сред природата - едни с гимнастически програми, други с разни други цели. Казаха ми за някои, които излизат на открито и тичат, или тръгват по планините и се изкачват на 6000 метра височина. Някои задържат за дълго въздуха в себе си, после издишват и после пак вдишват дълбоко... Загубени работи. Това показва, че сърцето им е потиснато от стреса и търси изход в нещо. На един такъв казах: „Вие копаете трап, правите го голям, възхищавате се на трапа, който сте изровили, на дълбочината му и... падате в него и отивате на дъното. А ние копаем трап и намираме там ценни метали. Нашата аскеза има смисъл, защото се извършва заради нещо възвишено”.

Из: „Слова Том 1. С болка и любов за съвременния човек“, Старецът Паисий Светогорец, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора - Атон, 2006 г.
Снимка: Saint Paisios of Mount Athos, alchetron.com