„Усмихни се на живота, обгради се с красота и прецени какви са нуждите ти днес. Когато благодариш за това, което получаваш всеки ден, ти ще продължиш да получаваш.“
(„The Potato Eaters“, 1885, Vincent van Gogh (1853 ~ 1890)
♥ Вяра и молитва
Какво е вярата? Много хора бъркат вяра и убеждение. Да вярваш, означава да приемаш за истина. Изживей тази истина, ако мислиш, че я притежаваш, ако е добра за теб, и я разпространявай. Тези, които са съгласни с нея, нека я приемат за своя истина, а тези, които не са съгласни, да не го правят. Всеки има своя истина и убеждения. Спомни си обаче, че истините и убежденията на всеки могат да се променят по всяко време. Тъй като ние се развиваме, би било най-малкото нелогично да вярваме в едно и също нещо цял живот. Трябва да вярваме в нещо, защото е правилно, добро, а не защото някой друг вярва в това, та дори това да са твоите родители или някой много влиятелен човек.
Вярата обаче е друго нещо. Тя е дълбок фундаментален принцип, сила сама по себе си, свързана директно с нашата душа и с нашия вътрешен БОГ. Светото писание я определя като „потвърждение на нашите надежди и доказателство за невидимото“. Когато си воден от вяра, ти си сигурен, че ще получиш това, което желаеш. В това се състои разликата между вяра и убеждение.
Един велик човек на име ИСУС е дошъл на Земята, за да научи хората на ЛЮБОВ и ВЯРА. Крайно време е да живеем според неговото учение. Всъщност е трябвало да изминат 2000 години, за да започнат хората да разбират посланието му и да почувстват силата му. Да имаш вяра, означава да вярваш с непоколебимо доверие в съществуването на БОГ.
Учили са ни да се молим с думите: „Господи, помогни ми.“ Трябва да осъзнаем, че когато се молим по този начин, ние всъщност се обръщаме към БОГА вътре в нас. Ако мислиш за БОГ като за далечна същност, която трябва да се занимава с цялата Земя, ще ти бъде по-трудно да повярваш, че един ден молбите ти ще бъдат изпълнени. Дали той наистина ще има време за теб, ако се занимава със седем милиарда души на планетата? Много важно е да признаеш съществуването на твой собствен вътрешен БОГ, тоест ОТЕЦ БОГ, този, който живее в сърцето ти, и БОГА на всички, които те заобикалят. Когато ти се възприемаш за живо проявление на БОГ и повярваш в тази велика сила вътре в теб, ще можеш да постигнеш всичко, което желаеш. Това е вярата.
Има една история, която много обичам и която добре описва какво представлява вярата. Едно малко селце страдало от голяма суша и фермерите се безпокоели за реколтата. След неделната служба те поискали съвет от свещеника: „Трябва да направим нещо, така не може. Не е валяло от месец. Губим реколтата. Какво можем да направим?“ Свещеникът отговорил: „Молете се с вяра. Не забравяйте, че молитва без вяра не е молитва.“ Фермерите се събирали няколко пъти на ден, за да се молят и да искат дъжд. На следващата неделя те се обърнали към свещеника: „Отче, не става. Събирахме се всеки ден, молихме се много и въпреки това няма дъжд.“ Свещеникът им отговорил: „Наистина ли се молихте с вяра?“ Те отговорили положително. А той добавил: „Aз знам, че не сте се молили с вяра, тъй като никой от вас не си е донесъл чадъра.“ Тази история показва добре какво означава да се молиш и да действаш с вяра.
Когато имаш вяра, ти си убеден, че ще получиш това, което желаеш. Когато има вяра, няма съмнение. Ти си сигурен. Можеш да постигнеш всичко по този начин: искаш един път, като си убеден, че резултатът ще дойде. Когато искаш едно и също нещо повече от веднъж, това означава, че се съмняваш, че ще го получиш. Голямата сила, която се крие вътре в теб, може да направи така, че да се случи всичко, което желаеш. Трябва само да й дадеш необходимото време, за да се появи обектът на твоята молба.
Ако произнасяш общо утвърждение, без да влагаш достатъчно енергия - това е молитва. Ако, освен че го формулираш, ти го и визуализираш - това е вяра и означава, че е за теб и че се молиш с вяра. Представи си резултата, към който се стремиш, почувствай го и ще го получиш. В Евангелието на Марк ИСУС е казал: „Всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.“ Трябва да виждаме желанията си изпълнени. Всичко е възможно за този, който вярва: вярата може да премести планини. Твоят вътрешен БОГ е свързан с великата сила на Вселената, която се занимава с всичко на Земята, на всички планети, в целия Космос. Огледай се около себе си. Ти можеш да развиваш вярата си, като наблюдаваш тази невероятна хармония в природата, недокосната от Човека. Дивиш се пред красотата на залязващото слънце, на необятния океан, на спокойствието на осеяното със звезди небе. Вселената е в хармония. Слънцето изгрява всеки ден, Луната свети всяка вечер, планетите се движат в пространството, приливите и отливите се редуват. Цялата тази хармония се ръководи от божествен замисъл. Защо и ти да не си част от това?
Всичко е подредено: това е нашето божествено наследство! Само трябва да поискаш! БОГ ти е дал свободно волеизявление, тоест ти можеш да живееш както желаеш. Имаш право да поискаш всичко, което желаеш в живота, без това, което принадлежи на ближния. В такъв случай поискай по-скоро нещо по-добро за теб. Вселената е щедра и ще задоволи нуждите на всеки. Този принцип се прилага за всичко. Милиарди хора се радват на слънцето, на въздуха, на електричеството и има за всички. Защо тогава материалните блага на Земята, платове, бижута и красиви къщи или добрите качества на човека като търпение, вътрешна красота, здраве и любов да са само за шепа хора?
Всичко съществуващо принадлежи на всички. Само трябва да го поискаш. Не се страхувай, няма да лишиш другите от нищо, тъй като ти ще вземеш само това, на което имаш право. Нужно е само да поискаш своя дял от божественото наследство.
Вярата не идва от ума. Тя идва от твоето свръхсъзнание, онова, за което говорих няколко пъти и което те свързва с голямата сила: БОГ. Можеш да си представиш БОГ като голямо слънце, като енергия, която се движи, която трепти. Вярата е лъчът на слънцето, което те свързва с него. Противно на разума, вярата приема, без да пита как или защо. Когато човек вярва, той е сигурен, че ще му се даде това, което желае, и че ще се случат много хубави неща. Всички велики произведения са сътворени благодарение на вярата. Този, който иска първо да види, преди да повярва, няма вяра. Малко неща щяха да съществуват на Земята, ако човечеството бе мислило по този начин.
Всеки път, когато казваш: „Когато имам това или онова, ще бъда щастлив, ще мога да действам“, това показва липса на вяра. За да имаш убеждението да поискаш онова, от което имаш нужда, „съм“ трябва да стои пред „имам“. Ти решаваш какво ще те направи щастлив (съм), след това действаш и очакваш да се случи (имам).
Когато развиеш вярата в себе си, бъди сигурен, че тя ще повлияе върху отношенията ти с другите. И това е чудесно. Няма да се влияеш от хора, които не харесват живота си. Те са негативно и песимистично настроени. Най-накрая ще разбереш, че всичко се случва вътре в теб. Тези, които вярват, преминават по-лесно през изпитанията и трудните моменти.
ИСУС говори за вярата така: „Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят; нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас, маловерци. И тъй, не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня Злото, което му се намери.”
Тези думи на ИСУС ни подтикваш да живеем в настоящия момент. Няма полза да се безпокоим за утрешния ден. Когато приемеш, че притежаваш необходимата сила, за да привличаш онова, от което се нуждаеш, нуждите ти ще започнат да се задоволяват.
Ти си от хората, които се страхуват за старините си, и от онези, които смятат, че трябва да натрупат състояние в застрахователна фирма? Избягваш ли да задоволяваш нуждите си днес, за да имаш повече на старини? Ако мислиш така, ти смяташ, че имаш достатъчно сила, за да спечелиш пари, но че на 60, 65 или 70 г. няма да имаш. Ти приемаш, че имаш БОГ в себе си, но вярваш, че това състояние е временно, а не постоянно. Вярвай по-скоро, че докато остаряваш, мъдростта и опитът ти ще ти позволят да получиш още по-лесно това, което желаеш, за да задоволиш нуждите си. Ако избираш да спестяваш, прави го от любов, а не от страх, само заради удоволствието да имаш запаси, от които да се възползваш в дадени ситуации.
Усмихни се на живота, обгради се с красота и прецени какви са нуждите ти днес - това е важното. Когато благодариш за това, което получаваш всеки ден, ти ще продължиш да получаваш. Утре зависи от днес. Ако се безпокоиш за утре, ти ще привлечеш към себе си това, от което те е страх. В това се крие силата да създаваш. Животът ти ще потръгне, ако мислиш позитивно.
Избрано от: „Слушай своето тяло“, Лиз Бурбо, превод Недка Капралова, изд. ЛИК, 2007
Картина: „The Potato Eaters“, 1885, Vincent van Gogh (1853 - 1890); chinaoilpaintinggallery.com
