Мъдростта на времето, събрана в четири кратки поучителни истории на прочутия древногръцки баснописец.
(Aesop, Ca. 1638, Diego Rodríguez de Silva y Velázquez)
Гарга и гарвани
Една гарга, която се отличавала от останалите гарги по големината си, презряла своя род, отишла при гарваните и решила да живее при тях. Понеже и външността, и гласът й им били непознати, заблъскали я и я прогонили. Та гаргата, изгонена от тях, отново се върнала при своите. Те пък, възмутени от наглостта й, не я приели. Така гаргата се лишила от обществото и на едните, и на другите.
Така е и между хората. Тези, които напускат родните си места и предпочитат чужди, не се ползуват с уважение на новото място, понеже са чужденци, а пък стават омразни на своите съграждани, понеже са се отнесли с пренебрежение към тях.
§
Орел, гарга и овчар
Орел се спуснал от една висока скала и отмъкнал агне. Една гарга го видяла и решила от завист да направи същото. И като се спуснала със силен крясък, налетяла на овен. Понеже ноктите й се забили в руното му, не могла да се издигне, а само пърхала с криле. Овчарят най-сетне забелязал какво става, втурнал се и я хванал. Подкастрил краищата на крилете й и привечер я отнесъл на децата си. А на въпросите им що за птичка е това, той отговорил:
– Доколкото мога добре да разбера – гарга, но според както иска да се представи – орел.
Така съперниченето с превъзхождащи ни не води до нищо и към несполуките се притуря и присмех.
§
Орел с подрязани криле и лисица
Веднъж орел бил хванат от някакъв човек. Той му подрязал крилете и го оставил в къщи заедно с кокошките. От мъка орелът залинял, не приемал никаква храна; наподобявал някакъв затворен в тъмница владетел.
Но друг човек го купил, оскубал му перата по крилете, намазал ги с балсам и по този начин те могли отново да израснат. Орелът полетял, грабнал в ноктите си един заек и го поднесъл на човека в дар.
Лисица някаква видяла всичко и се провикнала:
– Недей го дава на тогова, а на първия си господар; защото този по природа си е добър. По-добре е да умилостивиш оногова, за да не би отново да те залови и пак да ти оскубе крилете.
На благодетелите си трябва честно да се отплащаме, а злите хора – благоразумно да отбягваме.
§
Бълха и човек
Веднъж една бълха много досаждала на някакъв човек. Той я хванал и й извикал:
– Коя си ти, дето изхапа цялото ми тяло? Просто ме изпояде.
А бълхата извикала:
– Така живеем ние. Не ме убивай! Та аз не мога да направя голяма злина.
Човекът се засмял и така отговорил:
– Ей сега ще умреш от моите ръце. Защото никое зло, нито малко, нито голямо, не бива по никакъв начин да се ражда.
Баснята показва, че злото не бива да буди милост, независимо дали е голямо или малко.
§
Избрано от: „Басни“, Езоп, превод от старогръцки: Тодор Сарафов, изд. „Христо Г. Данов“, 1982 г.
Картина: Aesop, Ca.1638, Diego Rodríguez de Silva y Velázquez; chinaoilpaintinggallery
