„Упадъкът започва със замяната на мечтите със спомени; и свършва със замяната на спомените с други спомени.“
♥ Късмет, успех, щастие и стоицизъм
Успех е на средна възраст да сте станали това, за което сте мечтали в късното си детство. Всичко друго е следствие от загубата на контрол.
Обратното на успеха не е провалът, а постоянното споменаване на близостта с успели хора.
Съвременният човек трябва да разбере, че да бъдеш богат и да станеш богат не е едно и също нещо в математически, личен, обществен и етичен план.
Не се освобождавате напълно, ако просто избягвате да бъдете роб; необходимо е също да избягвате да се превръщате в господар.
Съдбата наказва алчните като ги превръща в бедняци, а много алчните – като ги прави богати.
Раждат се и веднага ги слагат в кутия; отиват си у дома, за да живеят в кутия; учат, като отбелязват верните отговори в кутийки; ходят на това, което наричат „работа“ в кутия, където седят в кутиевидното си работно място; карат в кутия до магазина, за да си купят храна в кутия; отиват до фитнеса в кутия, за да седнат в кутия; говорят за мислене „извън кутията“ и когато умрат, ги поставят в кутия. Всичко е кутии – Евклидови, геометрично огладени кутии.
Възрастните хора са най-красиви, когато притежават това, което липсва на младите: уравновесеност, ерудиция, мъдрост, здрав разум и постгероичната липса на вълнения.
Бях на конференция, посветена на щастието. Изследователите изглеждаха много нещастни.
Това, което глупаците наричат „губене на време“, твърде често е най-добрата инвестиция.
Упадъкът започва със замяната на мечтите със спомени; и свършва със замяната на спомените с други спомени.
Трябва да избегнете възможността да не ви харесват без в същото време да ви завиждат или да ви се възхищават.
Идеалистът Карл Маркс е разбрал, че можеш да контролираш робите много по-добре като ги убедиш, че са служители.
Най-бързият начин да станеш богат е да общуваш с бедните; най-бързият начин да обеднееш е да общуваш с богатите.
Ще се почувствате цивилизован човек в деня, когато прекарате дълго време без да правите нищо, без да научавате нищо и без да усъвършенствате нищо, като не усещате и най-малка вина за това.
Човек, който казва: „Зает съм“ или заявява некомпетентността си (и липсата на контрол над живота си), или се опитва да ви разкара.
Разликата между робите по времето на Римската и Османската империя и днешните наемни работници е, че на робите не им се е налагало да ласкаят началниците си.
Богати сте тогава и само тогава, когато парите, които отказвате, ви създават по-приятно усещане от тези, които приемате.
За повечето хора успехът е вредоносното преминаване от лагера на мразещите в лагера на мразените.
Разликата между любовта и щастието е, че хората, които говорят за любов, обикновено са влюбени, но тези, които говорят за щастие, рядко са щастливи.
Нашата съвременност: създадохме младост без героизъм, зрелост без мъдрост и живот без величие.
Хората, които не смятат, че наемният труд е системно робство, са или слепи, или наемни работници.
Друго определение на съвременността: разговорите могат да бъдат все по-пълно възстановени чрез откъси от други разговори, водени някъде другаде на планетата по същото време.
През 20-ти век се сгромолясаха социалните утопии. През 21-ви век ще се провалят технологичните.
Усилията за изграждане на обществени, политически и медицински утопии са имали ужасяващи последици. Много методи за лечение и технологии са произлезли от военни опити.
От: „Прокрустовото ложе“, Насим Талеб, изд. ИнфоДар, 2020 г.
Снимки: fooledbyrandomness.com
