Споделено от книгата „По няколко думи” на големия наш възрожденски писател, политик, общественик, учен и краевед Цани ГИНЧЕВ
Представянето на болестите във вид на същества от женски род е твърде разпространено и е своеобразен акт на персонификация в народните вярвания. Чума, холера, треска, шарка, лехуса, дамла и др., са все от женски род. Дори чумата се представя за стара жена с рошави коси и с тефтер в едната ръка, която мори хората, докато не си напълни тефтера. В тези названия се долавя влияние по аналогия – например в турския език, чумата се нарича CUMA, но също така вероятно е тя да произлиза от още по-древен корен, от арабски – със значение „подувам се”, „изпъквам”.
На ниво митологема обаче, женското начало е синоним на природата, т.е. на хаоса, безредието, беззаконието, откъдето е твърде вероятно да произлезе схващането за болестите-жени. В статията си „Няколко думи за нашите народни баяния” Ц. Гинчев твърди: „Баянията и заклеванията на болестите са много стари неща в народите. Тези баяния и заклинания са останали още от онова време, когато человек, в своето младенческо състояние е вярвал, че сичките болести са живи същества, както и днес има много, които вярват, че чумата, треската, и огницата са жени, нежитя мъж, шарката също тъй жена и т.н. и освен това, на някои хора уж се били вестили и ги видели!...”
Явно тук се намесва не само персонификацията, но и механизмът на метафоричното мислене, които позволяват да се намери аналогия между понятията за болест и женското начало в природата и мисленето на човека. Освен това Ц. Гинчев явно е бил запознат с огромното значение на подсъзнателното в човешкото мислене и антропологичния подход при изясняване проблемите на човешката психика.
От книгата: „По няколко думи”, Цани Гинчев, съставител Симеон Янев
