Посягам да жъна онова, което другите са посели за мене ♥ ГЬОТЕ за творчеството си

В продължение на 9 години, до самата си смърт през 1832 г., знаменитият поет, драматург, политик и хуманист Йохан Волфганг фон Гьоте споделя своите размишления за живота и изкуството пред литературния си помощник Екерман. Така се раждат „Разговорите на Екерман с Гьоте”, безценно произведение на световната литература, представящо пълнокръвния образ и характер на великия поет и мъдрец.

В същност всички ние сме колективни същества, както и да се представяме. Защото, колко малко сме и колко малко имаме от онова, което можем да наречем в чист смисъл наша собственост! Ние всички трябва да възприемаме и да се учим от ония, които са били преди нас, и от тия, които са с нас. Дори и най-големият гений не би отишъл далеч, ако трябваше всичко да черпи само от своята душевност. Но това нещо мнозина твърде добри хора не разбират и като бълнуват за оригиналност, половин живот се лутат в тъмнина.

Аз дължа моите произведения в никой случай само на моята мъдрост, а на хиляди лица и неща вън от мене, които ми предлагаха материал за творчеството. Луди и мъдри, ясни и ограничени умове, деца, юноши и старци – всички ми разказваха какво им е на душата, какво мислят, как живеят и действуват и какъв опит са натрупали и на мене не оставаше друго, освен да посягам и да жъна онова, което другите са посели за мене.

В същност празна работа е дали някой получава нещо от себе си или от други, дали действува сам или чрез други – главното е човек да притежава силна воля, както и сръчност и постоянство, за да провежда това нещо – всичко останало е безразлично.

Фрагмент от „Разговори с Гьоте”, Йохан Петер Екерман, изд. „Наука и изкуство”, 1966
* Йохан Волфганг фон Гьоте - Портрет от Йозеф Карл Щилер, 1828 г., bg.wikipedia.org