Не си прави идоли, ами ходи направо ги разбий… Една кратковременна победа за бедняка, повлякла след себе си други заблуди и тегоби.
Димитър Стефанов Стоянов (1923 ~ 2004)
Човекът и разбитият идол
Един бедняк често ходил в храма да се моли на идола дано го избави от бедността. А всяка бедност е такава – не свърши ли, става все по-голяма и още по-голяма. И беднякът продължавал да се моли на идола, а нищетата му растяла и му дошла чак до гушата. Накрая той не издържал, кипнал, тръшнал идола о мраморния под, разбил го. Не щеш ли, жрецът на храма си бил криел в идола златните пари. Жрецът знаел, че като неприкосновен и недосегаем идолът е най-сигурното скривалище… Жълтиците се изсипали, беднякът ги взел и си отишъл по живо по здраво.
И понеже не бил егоист, разказал и на другите бедняци, които от години безуспешно се молили на своите идоли. Посъветвал ги хич да не им се молят, а да ги разбият. Бедните го послушали и последвали, разбили си идолите, та си станала една малка безкръвна революция в рамките на митологическото мировъзрение.
Тогава жреците, които са били все пак интелигентни хора, направили религиозна реформа и обявили, че да се молиш на идоли е фетишизъм. По-добре се моли направо на тях, жреците, истинските пълномощници на боговете.
И хората – бедни и богати – започнали и свикнали да се молят на жреците, а те чували молбите им с оглед на конкретната обстановка, давали понякога и отговор.
Така вече никой не разбивал идоли. И никой нямал разбит идол. Има само разбито верую. Но не било толкова страшно, защото веруюто му преди служило за скривалище на чужди богатства.
Из: „Няма начин, Хамлете!“, Радой Ралин, Библиотека „Стършел“, София, 1978 г.
Снимка: Димитър Стефанов Стоянов (1923 ~ 2004); Държател: Институт за литература, dictionarylit-bg.eu
