„Да си свободен от авторитета е да поканиш опасността, защото никой не желае да живее в несигурност. Но осигуреният ум е мъртъв ум; само несигурният ум е млад и свеж.“
(1895 ~ 1986)
Свобода и авторитет
Ако сте изследвали въпроса за авторитета в дълбочина, сте видели, че авторитетът разрушава свободата, поражда страх и в действителност осакатява всяка мисъл. Авторитетът неизбежно предполага конформизъм, подражание, съгласни ли сте? Съществува не само външен авторитет, във вид на закон, който е ясен. Но има и вътрешен – във вид на знания, опит, традиции, подчинение, на образеца на поведението, приет в обществото, или препоръчан от учителя. Ние ще се занимаваме с само с разбирането на вътрешния, психологическия авторитет; с психиката, която установява модел на авторитет за своя собствена сигурност.
Търсенето на авторитет не спира, тъй като, повечето от нас се страхуват да не се отклонят от правия път. Нали успехът за нас е обект на поклонение, а авторитетът осигурява успеха. Казват ви, че при съблюдение на определен образ на действия, при подчинение на определен вид идеи, ще достигнете освобождение, пълно личностно разкритие, свобода. Аз обаче, смятам за абсурдно това, че някаква дисциплина, регламентация, принуждение, подражание, съгласуваност на вашите действия, с тия на другите, може да доведе до свобода. Не е възможно да осакатяваме, да прекрояваме, да объркваме ума си, и с това да стигнем до свободата. Прекроеният ум и свободата са несъвместими, те се взаимоизключват.
На какво се дължи постоянната потребност да следваме образеца? И ако мога тук да кажа, че моето обяснение няма да има смисъл за вас, ако вие, всеки един от вас, не е осъзнат за собствената си склонност да следва – идея или учител. Така че, защо е този подтик да следваме? Няма съмнение, че жаждата за сигурност и безопасност е причината за това. А това вече е страх. Всички ние търсим безопасност в тази, или онази форма, и затова ни е необходим авторитетът. Но има ли такова нещо като вътрешна сигурност? Със сигурност, самото търсене на сигурност, вече е страх. Външно, може би, е необходимо да имаме известна степен на сигурност – къща, три пъти храна на ден, дрехи и т.н. Но вътрешно има ли такова нещо като сигурност? В безопасност ли сте в своето семейство, в своите взаимоотношения? Осмелявате ли се да се попитате това? Приемате, че това е така, това е традицията, навик; но в момента, в който поставите под въпрос отношенията си със своя съпруг, съпруга, дете, съсед, този въпрос става много опасен.
Всички ние под една или друга форма търсим сигурност, а затова трябва да съществува авторитет. И така ние казваме, има Бог, в който ако пропаднат всички други убежища ще намерим абсолютната сигурност. Затова се хващаме за идеали, надежди, вярвания. Но има ли такова нещо като сигурност? Мисля, че всеки един от нас трябва да открие, да се бори и ясно да разбере дали има или не такова нещо като сигурност.
Почти не можем да намерим сигурност във външния свят днес. Нещата се променят толкова скоростно; има нови механични изобретения, атомни бомби; социално има външни революции, особено в Азия, заплахата от война, комунизма и т.н. Но заплахите за нашата вътрешна сигурност създават в нас много по-голяма съпротива. Когато вие вярвате в Бог или в някаква друга форма на вътрешна постоянност, почти е невъзможно да се разбие тази вяра. Никаква атомна бомба няма да разбие вашата вяра, защото вие сте се вкоренили в тази надежда. Вие сте посветили себе си, всеки един, на определен начин на мислене и независимо дали е верен или фалшив, дали има някаква реалност или причина; ние сме го приели и се държим за него.
За да преминем отвъд всичко това, да намерим истината се изисква далеч по-голяма революция от комунистическата, социалистическата или капиталистическата. Това е началото на свободата от авторитета и действителното откритие, че няма такова нещо като вътрешна постоянност, сигурност. Това означава да открием, че през цялото време умът трябва да бъде в състояние на несигурност. А ние се страхуваме от несигурността, нали? Мислим, че умът, който е в несигурност ще се разпадне на парчета, ще се разболее ментално. За съжаление има много хора с ментални проблеми, защото не могат да намерят сигурност. Когато са били „изстръскани“ от своите вярвания, идеали, фантазии, митове, представи и така са се разболели ментално. Ум, който е истински несигурен няма страх. Само ум, който търси и следва авторитет се страхува. И възможно ли е да видим всичко това и да сложим настрана авторитета и страха тотално, напълно?
Факт е, че повечето от нас харесват властта – властта на съпругата над съпруга или съпругът над съпругата, властта на капацитета, чувството, че сте умни, властта на аскетизма и контролът върху тялото. Всяка форма на власт е авторитет – било то властта на диктатора, политическата власт, религиозната власт или доминирането един над друг. Това е голямо зло и защо не можем да видим това, просто и директно? Под „виждане“ разбирам абсолютно разбиране, в което няма колебание, а само цялостен отговор. Какво пречи на този цялостен отговор?
Това внася и въпросът за авторитета на опита, на знанието, нали? За да отидем на луната, да направим ракета трябва да има научно знание; и това натрупване на знание ние наричаме опит. Трябва да имате външни знания. Трябва да знаете къде живеете, трябва да сте способни да строите, да събирате неща заедно и да ги разделяте. Такова външно знание е повърхностно, механично, просто събиране, намиране на още и още. Но това, което става е, че това външно знание и опит се превръщат във вътрешен авторитет. Ние може да отхвърлим външния авторитет като детински – това да принадлежим на определена нация, група, семейство, прикрепяйки се към определено общество с неговите специални маниери, кодове и всички тези глупости – но да оставиш настрана опита, които си събрал, авторитета на знанието, което си натрупал е нещо извънредно трудно. Не знам дали сте навлизали в този проблем някога; но ако сте, сигурно сте видели, че ум, който е обременен с много знания и опит, не е невинният ум, млад ум; той е стар ум, застаряващ ум и той никога не може да срещне цялостно, тотално нещо, което живо. А в днешните времена ние имаме нужда от нов ум, свеж ум, млад ум, който и външно и вътрешно да се справя с проблемите – не специфичните проблеми на науката, медицината, политиката и т.н. , а с цялостния проблем на човека. За да пристъпим към решението на не една задача, е необходим млад, силен ум, без илюзии, горещ и решителен. Такъв ум не се намира в плен на илюзии, натрупани знания и не е скован от миналия опит.
Да си свободен от авторитета е да поканиш опасността, защото никой не желае да живее в несигурност. Но осигуреният ум е мъртъв ум; само несигурният ум е млад и свеж. Така че разбирането на авторитета, външен и вътрешен, не е въпрос на време. Една от най-големите грешки е да разчитаме на времето. Времето е само отлагане. То означава, че се наслаждаваме на сигурността, имитацията, следването и всичко, което казваме е: „Моля, не ме разстройвате сега. Не съм готов още“. Не виждам причина, защо да не сте разстроени; проблем ли е да сте разстроени? Всъщност, когато не искате да се разстройвате, точно тогава вие предизвиквате разстройването. Ние сме попаднали в тесните интелектуални, емоционални или идеологически коловози и не искаме някой да ни нарушава спокойствието. Всичко, което желаем в нашите взаимоотношения и всичко останало е да водим комфортен живот, спокоен, буржоазен. А пък ако искаме да не живеем спокойно и буржоазно – пак е същото.
От „Свобода и авторитет“ (със съкращения), Парижките беседи на Кришнамурти, 7.IX.1961 г.
Източник: anandaproject.net
Снимка: J. Krishnamurti, kfoundation.org
