„Световното господство се проявява предимно като интелектуален или културен диктат. Ето защо през последните десетилетия американците толкова старателно се опитват да смъкнат културното и интелектуално ниво на целия свят до своето собствено, което ще им позволи да упражняват този диктат.“
Видният руски философ, писател, социолог и публицист Александър Зиновиев е роден през 1922 г. в селцето Пахтино, Костромска губерния. След гимназията постъпва в Московския институт по история на философията и литературата, от който е изключен за изявления против Сталин. Арестуван, успява да избяга и се укрива дълго време. Войната го спасява от по-нататъшни преследвания. След нея завършва Философския факултет на Московския държавен университет. През 1960 г. става професор и завежда катедрата по логика в Московския университет. Изгонен от СССР през 1978 г. Причината - романът му „Зияющие высоты“, публикуван на Запад, който го прави известен. В Москва го обвиняват в антикомунизъм, с всички произтичащи последствия: изключен е от комунистическата партия, уволнен от работа, изгонен от страната, лишен от гражданство и от всички академични степени, титли и награди, включително военните. На Запад Александър Зиновиев публикува над 40 романа, преведени на 20 езика, създава нов жанр (социологическият роман), в който научно-социологическите резултати се представят в художествена форма. През 90-те години се завръща в Русия, продължава своите социологически изследвания и чете лекции в Московския университет. Умира на 10 май 2006 г. в Москва. Посмъртно са издадени интервютата му „Мечтая за новия човек” (2007), разговорите му с журналиста Виктор Кожемяко „За руската катастрофа” (2009) и много други. На български е издадена книгата му „Третата световна” (изд. „Нова зора”, 2007).
Споделяме фрагменти от интервюто на Александър Зиновиев за „Le Figaro“, 24 юли 1999 г.
(1922 ~ 2006)
Всички тоталитарни системи имат своя идеология. Каква е идеологията на това ново общество, което вие наричате пост-демократично?
Най-влиятелните западни теоретици и политици мислят, че сме влезли в постидеологическа епоха. Това е, защото под термина „идеология“ те имат предвид комунизъм, фашизъм, нацизъм и др. В действителност идеологията, свръхидеологията на западния свят, която се развиваше през последните 50 години, е много по-силна от комунизма или национал-социализма. Западният гражданин е много по-манипулиран, отколкото някога беше човекът от Източна Европа чрез комунистическата пропаганда.
В областта на идеологията най-важното са не идеите – а механизмите за тяхното разпространение. Силата на западните медии, например, е много по-голяма от най-силните средства за пропаганда на Ватикана по времето, когато се намираше на върха на своята мощ. И това не са само киното, литературата, философията. А всички лостове за влияние и средства за разпространение на културата в най-широкия смисъл на думата работят в тази насока. И при най-малкия импулс всички от тази сфера реагират в такъв синхрон, че неволно се замисляш за заповеди, които произлизат от един и същ източник на власт. Например: достатъчно беше да се вземе решение да бъдат оклеветени и заклеймени Караджич или президентът Милошевич, или още някой друг – и срещу тях се задейства цялата планетарна пропагандна машина. В резултат, вместо да осъдят политиците и генералите от НАТО за това, че нарушиха всички възможни закони, днес огромното мнозинство от западните граждани са убедени, че войната срещу Сърбия е била необходима и справедлива.
Западната идеология комбинира и съчетава идеи, от които се нуждае, за да оправдае действията на своите носители. Една от тези идеи е следната: западните ценности и начин на живот са най-добрите в света! Въпреки, че за повечето хора на планетата тези идеи имат гибелни последици. На Запад се утвърждава тезиса за универсалността на западните ценности – и така се спазва един от главните принципи на идеологическия догматизъм. Теоретиците, политиците и западните медии са абсолютно сигурни, че тяхната система е най-добрата. Ето защо без никакви колебания и с чиста съвест я натрапват на целия свят.
Разбира се, това явление трябва да се изследва научно. Обаче днес на Запад стана изключително трудно да се изследват някои области в социологията и историята. Ученият, който иска да изучи механизмите на демократичния тоталитаризъм, ще се сблъска с невероятни трудности. Ще бъде отхвърлен отвсякъде. От друга страна, онези учени, които обслужват господстващата идеология, са затрупани с пари, а издателствата и медиите се надпреварват да си сътрудничат с тях. Изпитах лично това, докато преподавах и провеждах изследвания в западни университети.
Когато слушате представители на западния елит, всичко изглежда толкова чисто, великодушно, изпълнено с уважение към хората. Просто те използват класическото правило на пропагандата: прикриват грозната действителност със сладки думи. Но достатъчно е да включите телевизора, да отворите книга-бестселър или да послушате популярна музика, за да видите обратното: безпрецедентна пропаганда на култа към насилие, секс и пари. Благородните речи на западните политици просто прикриват тези три основни стълба (има и други) на тоталитарната демокрация.
Основната идея на Западната идеология
Основната идея е идеята за глобализацията! С други думи – световното господство! И понеже тази идея е доста неприятна, я прикриват с кухи фрази. Всъщност, Западът започна структурни промени по цялата планета. От една страна, западното общество господства над целия свят – от друга страна, самото то се преустройва по вертикалата си. На върха на тази пирамида е наднационалната власт.
Дали това не са бълнувания за световна конспирация? Каква конспирация? Няма никаква конспирация. Световното правителство се управлява от ръководителите на добре познати ни наднационални търговски, финансови и политически структури. Според моите изчисления, това свръхобщество, което сега управлява света, наброява около 50 милиона души. Центърът му са САЩ. Страните от Западна Европа и някои бивши азиатски „дракони“ са неговата основа. Другите страни са подчинени в твърда финансово-икономическа градация. Това е реалността. Колкото до пропагандата, тя твърди, че създаването на световно правителство, контролирано от световен парламент, е желателно, защото светът представлявал голям братство на хората. Всичко това са басни, предназначени за тълпата.
Европейският парламент
Би било наивно да се вярва, че Европейският съюз е резултат от добрата воля на страните-членки. Европейският съюз е оръжие за унищожаване на националните суверенитети. Той е част от проектите, разработени от наднационалните организми.
Идеите на либерализма, афиширани от европейските лидери
Администрацията има тенденция силно да се разраства, което е опасно за самата нея. Тя знае това. Подобно на всеки организъм, тя намира своя собствена противоотрова, за да продължи нормалното си функциониране. Затова измисли либерализма, за да балансира собствената си тромавост. Днес обаче е абсурдно да си либерал. Либерално общество вече не съществува. Либералната доктрина не отговаря на реалностите на епохата на невиждана концентрация на капитала. Движението на огромни финансови ресурси въобще не се съобразява с интересите на отделните държави и народи, които се състоят от индивиди. Либерализмът предполага лична инициатива и финансов риск. Днес всеки бизнес се нуждае от пари, предоставени от банките. Тези банки, чийто брой постепенно намалява, водят политика, която по своята същност е диктаторска, диригентска. Собствениците на фирми са в тяхна власт, защото всичко се подчинява на кредита и, следователно, е под контрола на финансовите институции. Значението на индивида – което значение е в основата на либерализма, намалява от ден на ден. Днес няма значение кой управлява едно или друго предприятие, една или друга страна: Буш или Клинтън, Кол и Шрьодер, Ширак или Жоспен. Каква е разликата? Демократичният тоталитаризъм надминава всички предишни тоталитарни режими.
Хората гласуват все по-малко и този процес ще продължава. А колкото до общественото мнение, на Запад то се формира от медиите. Достатъчно е да се припомним всеобщото одобрение на бомбардировките срещу Сърбия. Хората са вече толкова лесно манипулируеми, че реагират само така, както искат господарите на пропагандата.
Стратегията за постоянно насилие на лидерите на Новия световен ред
Очевидно лидерите на новия световен ред са избрали стратегията на непрекъснатото, постоянно насилие. Сега вече един след друг ще избухват локални конфликти, та да може машината на „мироопазващата война“ да ги потушава. Всъщност, именно това може би ще е механизмът за управление на цялата планета. Западът контролира повечето от природните ресурси на Земята. Неговите интелектуални ресурси са милиони пъти по-големи от ресурсите на останалия свят. Това води до огромно превъзходство на Запада в технологиите, изкуството, медиите, науката, а оттук и във всички други сфери. Да, може да се завладее целия свят с военна сила, но това е прекалено лесно и неефикасно. Та нали после ще трябва да се управлява! Именно този фундаментален проблем сега се опитват да разрешат американците... Виждате ли, по времето на Христос населението на Земята е било около 100 милиона души. Днес само Нигерия има толкова жители! Един милиард „западоиди“ и асимилирани от тях хора ще управляват света. Но и този един милиард, от своя страна, също трябва да се управлява. За управление на западния свят са необходими може би около 200 милиона души. Те трябва да се подберат, да се обучават. Тоталитарната демокрация освен другото ще бъде и колониална демокрация.
Какъв принос към цивилизацията са дали американските индианци? Практически никакъв, просто защото са били смачкани, унищожени, изтрити от лицето на Земята. Световното господство се проявява предимно като интелектуален или културен диктат. Ето защо през последните десетилетия американците толкова старателно се опитват да смъкнат културното и интелектуално ниво на целия свят до своето собствено, което ще им позволи да упражняват този диктат.
Онези, които ще живеят след десет поколения, наистина може би ще кажат, че всичко това се е случило в името на човечеството, тоест в тяхна полза. Но какво да кажем за руснака или французина, който живее днес? Може ли той да бъде щастлив, че неговият народ го чака съдбата на американските индианци? Терминът „човечество“ е абстракция. В действителност има руснаци, французи, сърби и т. н. Обаче, ако сегашната тенденция се запази, хората, които са основали съвременната цивилизация (искам да кажа, латинските народи) постепенно ще изчезнат. Западна Европа вече е претъпкана с чужденци. Това не се говори, но явлението не е случайно и не е последица от уж неконтролирани човешки потоци. Целта е да се създаде в Европа ситуация, подобна на ситуацията в САЩ. Мисля си, че французите няма да се зарадват, ако човечеството след време бъде щастливо, но без французи. Не. Значение има само този живот, който ние и вие живеем днес.
За нарастващата радикализация на Запада, която може да доведе до собственото му унищожение
Нацизмът бе разрушен в тотална война. Съветската система беше млада и силна. Тя щеше да продължава да живее, ако не бе унищожена от сили извън нея. Социалните системи не се самоунищожават. Унищожава ги само външна сила.
Днес над нас господства една страна с огромно икономическо и военно превъзходство. Новият световен ред се стреми към еднополюсен модел. Ако наднационалното правителство премахне своите външни врагове, тогава тази единна социална система може да остане да съществува завинаги. Само един човек може да умре от собствената си болест. Но група от хора, дори и малка, винаги ще се опитва да оцелее чрез възпроизвеждане. А я си представете социална система от милиарди хора! Нейната способност да предвижда и предотвратява саморазрушителни явления ще бъде неограничена. В обозримо бъдеще процесът за заличаване на различията в света не може да бъде спрян, защото демократичният тоталитаризъм е последната фаза от развитието на западното общество, започнало през Ренесанса.
* От интервю на Александър Зиновиев за „Le Figaro“, 24 юли 1999, превод Л. Чолаков, материал на: Русская Народная Линия (ruskline.ru)
Източник със съкращения: Дисидентът проф. Ал. Зиновиев: "Няма световна конспирация, всичко е пред очите ни" - ДЕМОКРАТУРА или Диктатура на демокрацията (google.com)
Снимка: Зиновьев, Александр Александрович (1922-2006), ru.wikipedia.org
