„И все пак, поглеждайки назад, за себе си мога да кажа с четири думи: аз живях щастлив живот.“
(1899 г. ~ 1961г.)
♥ Кредото на човека
Честолюбието е източник на всички пороци. То ражда лицемерие, буди завист, тласка към измама.
Добродетелта у повечето хора намалява с нарастването на богатството им. Дайте на човека необходимото - и той ще поиска удобства. Осигурете му удобства - и той ще се устреми към разкош. Обсипете го с разкош – и той ще започне да въздиша по изисканото. Позволете му да получи изисканото - и той ще зажадува за безумното. Дайте му всичко, което поиска – и той ще се оплаче, че е бил измамен и не е получил това, което е желал.
Ще дойде време, когато човешката природа ще се изправи лице в лице със своята съдба – какъв взрив ще настане тогава!
Учудвам се, колко много скъпоценни минути се прахосват за ненужно угаждане на собствените ни слабости, за лекомислени забави, за празни разговори, за съмнително и безполезно веселие. Да разширявате кръга на своите интереси без да ги задълбочавате означава, че просто ограбвате себе си.
Нужно е действие. Пасивното съзерцание е опасно състояние на ума. Не бива да губите живота си в напразни мечтания.
Хората винаги търсят преки пътища към щастието. Такива пътища няма.
В живота и работа далеч по-важни са не способностите, а характерът, не умът, а сърцето, не геният, а самообладанието, търпението и дисциплината, подчинени на трезвата преценка.
Мъдростта е последният дар на съдбата за зрелия ум. Човекът, преживял много започва да се осланя на времето като на свой помощник. За времето казват, че озарява миналото и утешава, но времето и учи. Времето е храната, с която се храни опитът, почвата, на която расте мъдростта. То може да бъде и приятел, и враг на младостта. Времето застава начело на старостта като утешител или палач, в зависимост от това за каква полза или вреда е било употребено, дали животът е бил изживян пълноценно или не...
Животът е почти отлетял, преди да разберем какво представлява… Около нас има толкова красиви и дълбоко вълнуващи неща и малко се срамувам, че не ги оцених подобаващо. И все пак, поглеждайки назад, за себе си мога да кажа с четири думи: аз живях щастлив живот.
Из: „Кредо человека“, Эрнест Хемингуэй
Превод от руски: WebStage
Източник: magazines.gorky.media
Снимка: Hemingway, The Avatar (1929-1944), imdb.com