(Портрет на Радой Ралин, дело на покойния артист и художник Климент Денчев – Климбо)
Слънце и Вятър
Вятърът и слънцето подели дискусия. За какво ли била дискусията? Че откакто свят светува, дискутиращите всъщност спорят все за едно и също нещо: кой от тях е по-силен. Въпрос на амбиция, виждате!
Та вятърът и слънцето спорили: кой от двамата е по-силен? По-силен щял да бъде онзи, който съблече първия срещнат пътник.
Появил се първият очакван пътник и вятърът потрил доволно ръце.
– Сега ще видиш – заканил се на слънцето той – какъв стриптийз ще падне. Ще зафуча страховито, ще го разпердушиня, ще го погна с данъци и берия, ще съблека и ризата от гърба му.
И както се заканвал, вятърът така и задухал – грозно, зловещо, неописуемо от поети и метеоролози. Духал, духал, вмъквал се под крачолите на човека, размятал палтото му, но човекът нали зъзнел, още повече се свивал и увивал, стискал и тракал със зъби и накрая устискал.
След като изтекъл уреченият регламент, безуспешен за вятъра, започнало слънцето да доказва своята сила. То просто се усмихнало на пътника с такава топла усмивка, че той си свалил сам сакото. После пуловера, ризата, после всички одеяния и се проснал на земята, за да си прави слънчеви бани.
– Видя ли, че убеждението е по-резултатно? – рекло слънцето.
– Да, но ти изпадна в гнил либерализъм и абстрактен хуманизъм... – отговорил раздразнен вятърът.
А облаците, нали се водили по вятъра, само това чакали, нахлули и затулили слънцето. И така го държали, закрито на сянка, докато си направи самокритика пред вятъра, който, разбира се, излязъл победител в дискусията.
Ако дискутираш с вятъра, победата ти ще бъде за вятъра.
От „Езопиада“, Радой Ралин, изд. Български писател, 1987
* Портрет на Радой Ралин, дело на покойния артист и художник Климент Денчев – Климбо, частна колекция
