За вярата си в Бог
Андре-Мари АМПЕР (1775-1836) – физик, химик и математик, създател на електродинамиката. Според Енциклопедия Британика (1997) „Ампер е бил вундеркинд и на 12-годишна възраст е познавал всички математически теории, съществуващи по неговото време. На 26- годишна възраст той става професор по физика и химия”.
(1775 ~ 1836)
1. През 1820 в писмо до един свой приятел – млад учен, Ампер пише: „Боже мой, какво представляват всъщност всички тези науки, всички тези изследвания, всички тези остроумни експерименти и грандиозни концепции, на които светът се възхищава и върху които нашето алчно любопитство си устройва пиршества? В действителност, всички тези науки не са нищо друго, освен пълна суета. Така че продължавай научните си изследвания, но без всякакъв фанатизъм! Насочвай ограничената енергия на твоята душа към по-смислени занимания! Не разпилявай силата си в суетни и празни изследвания! Не отделяй толкова много време за науките, както правеше в миналото! Работи за духа на твоето религиозно посвещение! Продължавай да изследваш обектите в този видим свят – като учен ти си длъжен да правиш това – но ги изследвай само с едното си око; нека другото ти око да бъде непрестанно насочено към Вечната светлина! Слушай учените, но ги слушай само с едното си ухо! Нека другото да бъде винаги готово да долавя нежните тонове на гласа на твоя Небесен приятел! Пиши с едната ръка, а с другата се хвани здраво за одеждите на Бога, както едно дете се държи за дрехата на баща си! Без тези предпазни мерки, със сигурност ще разбиеш главата си в стената.”
(АМПЕР, цитиран в “Andre-Marie Ampere: Enlightenment and Electrodynamics” by James Hofmann, Cambridge University Press, 1996, 135).
2. „Времето, пространството, мисълта и свободната воля са по необходимост безкрайни; те са атрибути на съществото, което аз наричам Бог.”
(АМПЕР, цитиран в Hofmann 1996, 152).
3. През 1817 Ампер пише в своя дневник: „Днес, 5 октомври, деветнадесетата неделя след празника Петдесетница, Бог ми разкри от какво зависи моето вечно спасение – най-скъпоценният дар за мен. Никога няма да забравя това. Великият Свети Йосиф, на чиято застъпническа молитва аз дължа тази благодат, и Светата Дева Мария, Божията майка, чието име аз получих при моето кръщение и на която също дължа този неизразим дар, непрестанно се молят на Бога да спаси моята душа и се надяват аз да се окажа достоен за тази награда.”
(АМПЕР, цитиран в Hofmann 1996, 134).
4. „В природата ние можем да наблюдаваме делата на Твореца и от тях да се издигаме към знанието за Него.”
(АМПЕР, цитиран в Губанов 1996).
5. През 1804 в една своя лекция, посветена на защитата на Християнската религия, Ампер казва: „Всички възможни доказателства се сливат в една защита на Християнството. За да осъзнаят тази истина, философите трябва да изследват начина, по който тази Боговдъхновена религия показва едновременно както величието, така и нищожността на човека; същевременно философите трябва да изследват учението – което Християнството ни дава – за отношенията между Бога и Неговите творения и за намеренията на Божественото Провидение.”
(АМПЕР, цитиран в Hofmann 1996, 93).
* От антологията „50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска агенция „Спектра”, Варна
Изображение: André-Marie Ampère (1775-1836), commons.wikimedia.org
