„Историк, ритор, механик, химик, минералог, художник и стихотворец - той всичко изпитал и във всичко проникнал” ~ А. С. ПУШКИН за ЛОМОНОСОВ
Михаил Василиевич Ломоносов (1711-1765) прави забележителни открития в науката, изпреварвайки своето време с повече от столетие. Научните му трудове за езика и литературата укрепват националната самостоятелност на руската култура. Одата е любимият поетичен жанр на Ломоносов. Нейният тържествен език, пълен с ораторски възклицания и обръщения, пищни метафори и сравнения, обилно разпръснати славянизми и библейски образи, нейната, по израза на самия Ломоносов, „височина и великолепие” служат за образец на почти всички руски поети от XVIII век.
(1711 ~ 1765)
♥ Вечерно размишление за Божието величие по време на великото Северно сияние
Денят лика си светъл скри,
в полята легна влажна нощ,
безкраен мрак света покри:
загуби зракът свойта мощ.
Безброй звезди трептяха, бе
бездънно звездното небе.
Като черупки в океан,
искра във вечен леден блок,
прашинка малка в ураган,
перо сред огнен стълб висок -
така, от бездната смутен,
се губех в мисли този ден.
Най-мъдрите уста твърдят,
че там живеят светове,
безчислени слънца горят
над хора вече векове.
Природата е сякаш храм -
прославят Бог и тук, и там.
По силата на кой закон
на север чак зора изгря?
Светилото ли бе на трон,
от огън ли ледът завря,
та хладен пламък ни покри
и нощем ден ни озари?
О, вие, чийто ясен взор -
дори след най-нищожен знак -
дарява мислите с простор
и дири без умора пак
към тайните неща врати,
какво, кажете, ни смути?
Защо лъчът в нощта трепти,
от пламъка се ражда твърд,
без буря мълния пламти
над ледената земна гръд?
И как през зимата, дори
втвърдена, парата гори?
Вода с мъгла ли спори там;
лъчи ли слънчеви блестят,
през въздух гъст дошли насам;
върхари снежни ли горят
или ветрецът лек щом спре,
сребрее гладкото море?
Съмнения изпълват, знам,
словата ви, защото кой
ще каже колко е голям
светът, къде завършва той,
загадъчен и многолик?
Творецът е така велик!
1743 г.
*„Вечернее размышление о Божием величестве при случае великого северного сияния“, Ода Михаила Васильевича Ломоносова, превод Иванка Павлова
Източник: literaturensviat.com
Изображение: wikimedia.org
