Да не вземаме решения, означава да линеем ♥ Ян ван ХЕЛСИНГ

Проблемите са мои приятели

Най-големият проблем при хората на Земята е, че не вземат решения, защото тук всичко е двойствено, противоположно, „да-не“. Обзалагам се, че почти във всеки конфликт, спор или проблемна ситуация добре знаете причината и решението. Но бездействате. Това е най-лошото, което можем да направим. Да не решаваме, означава да линеем. Отново не е нито студено, нито горещо, а, така да се каже – хладно. Какво казва Исус за тези, които се страхуват да вземат решение: „Така, защото си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата си.“ (Откр. 3:16)

Ако сме нечий ангел-хранител и нашият довереник е изправен пред дилема, но не знае накъде да продължи, ние също не можем да му помогнем. Възможно е той да се страхува от неизвестното, да не може да спечели това, което го чака там, колебае се и протака. Иначе казано – няма развитие.

Неподвижността означава смърт, движението означава живот.

Ако обаче избере едната от двете посоки, тогава идва ангелът-хранител, т.е. ние ставаме активни и започваме да му нашепваме съветите си. Дори да избере „грешната“ посока, той пак ще стигне до целта, но по заобиколния път, защото на практика „грешно“ не съществува.

Същото е и в ежедневието. Толкова много хора избягват да вземат решения и затова са блокирани, разболяват се, преживяват загуби, линеят.

Обикновено хората не могат да видят смисъла зад болезнените или неприятните процеси – защо е трябвало да се случат толкова много неща по определен начин. Защо те, за да направят възможно растенето и узряването на душите си, са избрали да имат такъв опит? Не им остава друго, освен да застанат, колкото е възможно по-добре пред ситуациите.

На Земята се казва: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.“ Това означава, че ти винаги трябва да направиш първата крачка. Трябва първо да станеш активен, тогава духовните ти помощници ще са ти от помощ и ще те водят по най-добрия начин: чрез интуицията, чувствата, сънищата и ще ти дават знаци с това, което наричаш синхронност. Решението да предприемеш нещо трябва да бъде избрано от теб. Не трябва да се безпокоиш за миналите си постъпки.

Ето и моя начин:

Нека гледаме на проблемите като на наши приятели, които стимулират живота ни и ни задължават да растем.

Аз си имам принцип на действие, който използвам винаги в ежедневието и работата си. Когато се появи неприятна (проблематична) ситуация, аз я разглеждам като:

1. Разтърсване (Аз-състояние): какъв е проблемът, кой го е причинил? Трябва ли да участвам и какво ме възпира да го променя?

2. Разбиране, че нещо трябва да се промени, защото иначе се ядосвам. Последствията водят до неразположение, неразбирателство, болести. И след това остава само:

3. Решението: то може да е в една или друга посока. Важното е да ми допада – тогава болестта преминава, разумът се избистря и животът може да продължи.

Това е грубата структура. В книгата си „Всичко е Бог“ баща ми изразява това във формулата:

Р3 = разтърсвам – разбирам – решавам

Не винаги е възможно веднага да се вземе решение; някой път трябва да пренощуваме „класическата нощ“, да говорим с родителите си или с бизнес-партньора. Понякога са необходими няколко дена. Все по-често обаче решавам на момента - т.е. сега.

След дългите години практика това ми се отдава все по-добре.

Избрано от: „Не пипай тази книга!“, Ян ван Хелсинг, превод от английски Светослав Коев, изд. „Дилок“, 2007
Снимка: Jan van Helsing