„Щом страдаш, да знаеш, че много искаш. Преждевременно ние сме взели една длъжност, която не разбираме. Дошли сме на земята, а сме забравили защо сме дошли.“
(1864 ~ 1944)
За какво съм роден. МИСИЯТА
Ние сме пратени на земята не на гости, а на работа. Но и земята търпи своите гости само три дена. Всички съвременни нещастия произтичат от факта, че ние искаме да бъдем гости на земята. И тъй, ако ме попитате от какво произтичат нещастията в света, ще ви кажа, че произтичат от желанието ви да бъдете само гости тук, на земята. Земята е място за една от най-сериозните работи. За всяко същество, колкото и малко да е то, има математически точно определено място и работа, която то трябва да свърши. И днес в света по-висшите същества живеят на гърба на по-низшите.
Ние не сме пратени на земята да бъдем щастливи. То е второстепенен въпрос. И единственото нещо, за което човек е пратен на земята, то е да учи. Ти трябва да учиш. Трябва да изследваш законите на всичко това, което става в тебе. Ще започнеш от себе си, отвътре. Като почнеш от вътрешния живот, тогава външните прояви на живота ще почнат да ти стават по-ясни. То е един сложен механизъм, той е един сложен свят. Не е така лесно. Казвате, че сте синове Божии. Синове Божии, които не знаят да слугуват. И сега ви пращат на земята да слугувате. Синове Божии, на които са слугували. А сега поставя ви Господ вие да слугувате. Казваш: „Затова ли съм аз роден?“ За това си роден. Досега ангелите ти служиха, и Господ ти служи. Всичко правеха за вас. А сега Той те е турил малко да се мъчиш, и ти да работиш, да помагаш на другите. Един японски принц пожелал да изучи характера на американците и затова помолил един свой приятел да му намери място за слуга при някое американско семейство, без да казва, че е принц. Приятелят му го препоръчал на едно американско семейство, дето той останал за известно време като слуга. Той миел чинии, метял, вършел всичко, каквото го карали. Семейството било много доволно от него. Те казвали: „Много добър е нашият слуга, много добре си гледа работата. При това, във всяко свободно време чете някаква книга, учи нещо.“ След 3 месеца този слуга изчезнал някъде. Тогава американското семейство намерили приятеля, който им препоръчал този слуга, и го запитали: „Къде отиде твоят приятел? Ние искаме да му платим. Той ни работи много добре.“ „Той не иска никаква заплата. Той е японски принц, който беше дошъл в Америка с желание да изучи американския живот. Той е доволен, че можа да научи нещо от живота на американците.“ Всички вие сте японски принцове, които сте изпратени на земята да служите. И след като служите 3 месеца, след като учите 3 месеца, можете да отидете където искате. Но 3 месеца сте дошли да учите. Онова, което научите, научете го добре. Ако ви пита някой, защо сте дошли на земята, ще кажете, че сте дошли да учите законите на търпението и смирението. Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на земята и ще пребъдете като Христа. Христос ще бъде ваш брат и Учител, а вие - Негови ученици. Всичко в света се определя от търпението и вътрешното разположение на духа. Вие трябва да реализирате всичко онова, което е определено от Бога. Всеки трябва да разбира защо е дошъл. Из пълнете програмата, която е дадена за вас и не се бойте. Сами не си правете никаква програма, изпълнете вашата програма, която е определена от природата и животът ви ще тече по мед и масло. Мнозина се спират пред идеята, защо са се родили на земята. Според мене, това е смешен въпрос. Отивам в училището да се уча и питам, защо съм дошъл. Да уча, разбира се. Трябва да имате една ясна представа за „аз". Един ден ти го изгубиш това „аз“. Едно време беше като едно малко дете, после стана възрастен и най-после главата ти ще побелее, ще имаш дълга брада или къса, или космите ти съвсем ще окапят. Кое е истинското положение на човека? Човек - туй го наричат съвършеният човек, който всякога расте и всякога се учи. То е едно такова разбиране - съвършеният човек всякога расте и всякога се учи, и всякога разбира битието. Един човек, който учи. Казва Писанието, че човек е странник на земята. Колко време ще остане, то е въпрос. Истината е, че всички материални светове, които съществуват, съставят едно цяло. Цялата Вселена, целият материален свят е едно цяло. Това е то земята в Писанието. Там, дето има живот, е една земя, обитаема земя. Онзи, който така разбира нещата, е на верен път, а онзи, който не разбира, той мисли, че само вашата земя е обитаема. Изисква се един грандиозен ум, за да схване онова отношение, което съществува.
Та, на земята сте дошли, за да дадете плод. Искате да живеете за себе си. Не! Най-първо ще живееш за другите и най-после ще живееш за себе си. Най-първо ще живееш за Бога, ще живееш за ангелите, за светиите, за добрите хора, за праведните - тях ги турям в ангелите. Най-чисти същества са ангелите. И най-после ще живееш за себе си. Това е правият път. И тогава ще бъдеш доволен, понеже си свършил една работа. Който мисли само за себе си, неизбежно ще влоши живота си. Той казва: „Днес съм длъжен да мисля само за себе си. Утре ще мисля за другите.“ Не, всеки ден трябва да мислиш за себе си и да правиш по едно малко добро. Има програма, която определя по колко добри дела трябва да правиш на ден и на колко души да помогнеш. Ако не изпълнявате тая програма, в живота ви ще се явят известни празнини. Ако помагате на хората, и те ще ви помагат, ако не им помагате, и те няма да ви помагат. Тоя закон е верен както за отделния индивид, така и за всяко общество и всеки народ. Във всеки дом, във всяко общество, във всеки народ, във всяка раса, както и в цялото човечество съществува една обща душа, която обхваща отделните единици. Общите души се групират в едно общо цяло. Всички хора трябва да си представиш като огледало. Като се оглеждаш, да ти е приятно да видиш себе си. Кой от нас не се радва на огледалото, понеже себе си вижда? Хилядите огледала са ценни, понеже себе си виждаш. А ти си ценен за другите, понеже в тебе виждат себе си. Ние сме ценни един за друг, понеже виждаме себе си. Аз виждам себе си във вас и вие виждате себе си в мене. Вие сте ценни за мене дотолкоз, доколкото аз мога да се огледам във вас. Дотолкоз, до колкото аз мога да проявя вашия живот, аз съм ценен за вас; дотолкоз, доколкото мога да ви услужа за вашия живот, аз съм ценен за вас. Дотолкоз, доколкото вие можете да ми услужите, вие сте ценни за мене. Тъй седи Божественият закон. То е новото разбиране. Дълбоко разгледано, мистично разгледано, то е закон на безсмъртието. Всеки човек има своя специфична основна идея, която го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало на живота. Тази идея представлява център на Вселената.
Силните желания определят бъдещето на човека. Когато видят силните желания на човека, разумните същества помагат за тяхното реализиране. Само онзи може да се нарече истински човек, който има в характера си поне една основна черта, която не се изменя при никакви условия нито в живота, нито след смъртта. Няма ли такава черта в характера си, той не е още истински човек. Защо? Понеже се намира още в процеса на постоянно проявяване. При проучването на великите закони на света, трябва да имате една съществена идея, без която да не се изменят при чините на вашето знание, макар и да се изменя формата. Ако у вас причините се изменят, както и формите, тогава вие седите на една лъжлива почва. Вашите мисли, чувства и постъпки, колкото и време да мине, да не изгубват своята стойност, това е реалното. Защото има една част от живота, която може да се измени. Но когато говорим за същественото, за реалното, разбираме онези мисли, чувства и постъпки, които през всичките времена в нашето съзнание ще останат едни и същи. И ако се доберете до едно такова състояние, вие ще можете да се развивате правилно и да растете. На всеки човек е дадена специфична работа. Каква е тя? Да бъде носител на Божественото. Бог премахва противоречията от живота на всеки, който е приел Божественото, за да Му служи. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че му пред стои да свърши една малка, но специфична работа. Тази работа не е за негово лично благо, но за благото на цялото, на общия живот. Това значи, че човек не живее за себе си. Колкото да работи човек за света, името му няма да бъде записано със златни букви. Работи ли за човешкото, човек никога няма да бъде възнаграден. Иска ли да бъде възнаграден, в смисъл, да изнесе работа, която да остане ценна за вековете, той трябва да работи за Бога, за Великото начало на живота. Името на този работник ще бъде написано със златни букви в книгата на вечния живот. Човек трябва да се вдъхновява от реалния свят, от него да черпи сили за земния живот. Само при това положение човек може да осмисли малките работи в своя живот. Няма ли това разбиране, тази връзка с реалния живот, той всякога ще се отегчава от малките величини.
Голямо търпение и съзнание се иска от човека, да шие по цели дни с една малка игла. Голямо усилие се иска от страна на лекаря, да преодолее себе си, да ходи от къща на къща да лекува болни. Всеки от вас може да направи по едно такова добро, което никой друг не може да го направи, оригинално, специфично добро. Краката могат да направят това, което ръцете не могат. Ръцете могат да направят това, което краката не могат. Очите могат да направят това, което ръцете и краката не могат. Всяко нещо е на мястото си. Следователно нека всеки направи онова специфичното за неговия ум, за неговото сърце и за неговата воля. Като направите специфичното добро, вие ще влезете в този път, в който Бог ще ви благослови. Вие сте дошли на земята да работите за Господа. Онзи човек, който живее за народа си или за обществото, или за дома си, или за жена си, или за децата си, или за себе си, както и онзи човек, който живее за човечеството, той не е разбрал смисъла на живота. Ние не сме пратени на земята да живеем за себе си, ние не сме пратени на земята да живеем за дома си, ние не сме пратени на земята да живеем за човечеството - ние сме пратени на земята да изявим Божествения Дух, всичко друго се включва в него. Не можем ли да изявим този живот, всичко друго е пропаднало.
Човек е дошъл на земята да свърши първо работата на Баща си, а после своята. Който не изпълнява Божията Воля, има криво разбиране за нещата. Аз поддържам следното: ние сме създали злото. Ето как: да кажем, вие сте дошли на земята и Бог ви е турил един план. Вие сте дали обещание, като дойдете на земята, да го изпълните. Вие дойдете на земята, турите ваш план и целия живот изпълнявате вашия план - правите престъпления. След туй ще ви съдят, че не изпълнявате Божия план, но изпълнявате вашия план. Отде накъде, какви сте вие? Казвам: не изпълнявайте вашите планове, каквито и да са, изпълнявайте Божествения. Онзи, който разбира Божественото във вас, то сте вие. Вашите, то са заблуждения. Всичките нещастия идат все от вашите планове. Ние мислим, че сме нещо повече. Сега мнозина възразявате: „Ние сме синове на Бога“. Не. Ние сме роби на света. Целия ден те пердашат от единия край до другия, а казваш, че си син Божи. Какъв син Божи? Пишеш на баща си, но ни глас, ни вест. Баща ти казва: „Никакви средства не му пращам, той е разточителен“. Като е слизал на земята, човек е предвидил какво трябва да свърши. За тази цел той има своя определена програма, която е подписал да изпълни. Не изпълни ли програмата си, той преждевременно заминава за другия свят. Сега аз искам да ви наведа на онова, което Бог е вложил във вас. Вие сте отговорни за него. Ако не го изявите, вие ще страдате. От него вие ще създадете вашето бъдеще, своето щастие, или ще си създадете своето нещастие. Всякога, когато човек не се подчинява на онези закони, които Бог е поставил, той ще страда. Всеки човек има специфична служба, която трябва да изпълни в света. И ако той не я изпълни, ще дойде страданието. Най-първо всеки човек трябва да бъде верен на онова място, на което Бог го е турил и да не излиза от него. Не напущайте местата си! Не мисли, че в света можеш да намериш по-добро място от това, което Бог ти е дал! Където и да ходиш, най-после ти пак ще се върнеш на същото място, на което Бог те е поставил. Можеш да се движиш, можеш да отидеш надалеч, но трябва да се върнеш пак на мястото, където Бог те е поставил. Понеже ти си на служба - ще те върнат. Ти казваш: „Аз съм свободен!“ Не си свободен. Ти си свободен извън от службата. Ще те повикат да извършиш някоя работа. Успехът ти зависи от работата, която вършиш. Ако я вършиш добре, ще ти върви. Ако я вършиш зле, ще бъдеш нещастен. Много богатство не ви трябва, много знание не ви трябва. Малкото, което имате, да знаете как да го употребите. Вие сте дошли на земята за една работа. Онова, което сте обещали отгоре, направете го! Онова, за което сте дошли, изпълнете го и онова, което трябва да станете, постигнете го! Вие трябва да станете много повече от това, което искате. Вие искате много малко. Аз желая да не се задоволявате с малко. В природата има един закон, едно правило: или всичко, или нищо! Вие казвате: „Малкото е за предпочитане пред голямото". Малкото, в което има Любов, е за предпочитане пред голямото, в което няма Любов. Сиромашията с Любов е за предпочитане пред богатството без Любов. Но богатство с Любов е за предпочитане пред сиромашия, в която Любовта не присъства. Тя съдържа по-голямо богатство, отколкото всички най-големи богатства, които има в света. Това не е сиромашия. А пък що е думата „богатство"? Това са тези възможности, които богатият може да използва. Ако ти имаш възможност да направиш нещо, ти си богат човек. И най- после всичкият свят е създаден за онези, които вървят по Божия път. Това са бъдещи блага, които ни очакват. Ти не си дошъл да страдаш, не! Ти си дошъл да учиш. След това един ден ще те турят на Венера, на Слънцето или на друго място на служба. Един ден, като те турят на служба, ще знаеш. Дотогава това е дресиране. Всичките хора на земята са изгубили своите планове. Защото на всяка душа, която слиза, представят един план, казват: „Можеш ли това да изпълниш на земята?“ Тя ще подпише. С документ сте слезли на земята. Като слезнете на земята, виждате, че е трудна работа, казвате: „Това не може“, и започвате нов план. Петдесет-шейсет години живеете, и нищо не можете да направите. Някой път вие се обезсърчавате, понеже искате туй, което Господ не ви е турил в програмата. Всичките страдания на хората седят в това, че те искат повече, отколкото им трябва. Щом страдаш, да знаеш, че много искаш. Недоволството, което човек усеща, се дължи на едно неразбиране. Преждевременно ние сме взели една длъжност, която не разбираме. Дошли сме на земята, а сме забравили защо сме дошли.
Из: „Книга на живите. Раждане, подмладяване, прераждане, карма“, Петър Дънов, изд. Астрала, 2006 г.
Снимка: petardanov.com
