Професорът по онтология и теория на познанието д-р Михаел ЛАЙТМАН за мечтаното бъдеще и възможността да се изпълваме не с малки удоволствия от притежаването на пари, почести и власт, а с висша светлина. Можем, когато сме заедно и правилно свързани един с друг.
Богат – беден
Икономическата пропаст между различните слоеве на населението не е новост. Обаче през последното десетилетие сериозно се задълбочи. И това нарастващо неравенство породи друго, не по-малко закономерно явление – омраза към богатите. Доскоро изпитвахме уважение към финансовата върхушка, независимо дали са успешни предприемачи или наследници на големи богатства. Те се появяваха в новините, за тях пишеха статии и книги. Но днес отношението към тях драстично се промени. Започнаха да ги ненавиждат заради богатството им, заради пренебрежението им към стоящите по-ниско на социалната стълбица. До такава степен, че започнаха да ги възприемат като врагове на човечеството. И все по-често, като символ на откъсването на богатите от народа, си спомняме известния израз от времето на Френската революция, приписван на кралица Мария Антоанета: „Ако народът няма хляб, нека да яде пасти“. В миналото тази враждебност доведе до създаването на революционна ситуация. Очаква ли ни революция днес?
Двигател на желанията
На първо място обществото трябва да се разглежда през призмата на развитието на неговия егоизъм, на желанието за получаване на наслаждение, което е нашата природа. Това желание непрекъснато расте и се увеличава в най-различни форми и посоки. И в резултат на това наблюдаваме промяна на егоистичните етапи. Някога хората се радвали да попаднат в робство, защото това осигурявало храна и подслон, не са мечтали за повече. По-късно робите се борили с желания някога ярем, искайки да станат свободни хора. Човекът вече не е можел да остане в плен. Желанието за наслаждение в него нараснало и променило реда на приоритетите. Свободата станала по-желана и човекът бил съгласен да понесе трудностите и несгодите на живота, като сам си осигурява подслон и храна. Но свободата не била крайната точка от развитието на егоизма. Защото човекът се нуждаел от работа, за да се нахрани. И отново го поробили, но не като роб, а като работник, който има определени свободи. Така че, нараствайки количествено и качествено, нашият егоизъм ни стимулира да променяме живота си.
Революционна безизходица
Някога богатството и благородството са били на голяма почит. Обикновените хора са били щастливи да угаждат на богатите, за да получат остатъците от храната им. Самата близост до „голям човек“ вече се възприемала като огромна чест. Но с времето раболепието в народа избледняло и хората започнали да си задават въпроси: „Защо не можем да заемем същото положение? Защо те имат, а ние нямаме?“ А това е съвсем близо до революция. И бедните започнали да ограбват богатите, като често ги убивали и се опитвали да заемат местата им. В крайна сметка, това предизвикало огромни проблеми. Всяка революция в крайна сметка „се изяжда“, издигайки съвсем не тези, които се стремят към висши идеали. Вместо тях идват съвсем различни хора, които обират плодовете на революцията. Така се случи и във Франция, и в Испания, и в Русия, и в много други страни. По различно време и в различна степен цялото човечество е преминало през този процес.
Преврат на върховете
Какъв е източникът на омраза към богатите? Като правило, в обществото винаги има определени кръгове, които искат да извършат революция и водят настроенията на омраза. И като правило, те самите също са богати. Само ценностите са преобърнати за тях: богатството ги е откъснало от хората, но те искат да споделят с хората, да направят нещо за страната и сънародниците си. Оказва се, че революциите се ръководят от интелигентни и не бедни хора, приближени до царя или друг владетел. Точно те увличат след себе си народните маси. Техният егоизъм спрял да се задоволява с придобиването на богатства, власт и почести. Те искали да установят нов ред – да обуздаят човешките пориви, да установят по-справедливо разпределение на ресурсите, за да не умират хора от глад, за да имат възможност да се приобщят към културата и изкуството, да придобият определена икономическа независимост и т.н. Така от революция до революция, човечеството се движи напред по пътя на своето развитие.
Тихата революция
Дали революцията е единствения начин за развитие? Сигурен съм, че не е. Нашето развитие може да стане по много по-мек начин. Но за да се е случи, е необходимо просвещение на хората – и на богатите, и на бедните. Необходимо е хората бъдат обучени на принципите и формите на обединение между тях. Понеже, по неволя, живеем в тясно взаимосвързано общество и трябва ясно да си представим какви трябва да бъдат връзките между нас, за да стане животът ни комфортен за всички. Достатъчно е поне малка част от обществото, около 10% да започнат да изграждат тези връзки на практика. И тогава този здрав подход към живота ще се предаде на всички, включително на „куфарите с пари“. Така ще се осъществи революцията, още по-кардинална, но безкръвна, „тиха“ и надеждна, в сравнение със силовите методи. Тя ще има успех там, където всички радикални опити в крайна сметка са завършвали без положителен резултат. Защото основният двигател на тази революция няма да бъде сляпата омраза на бедните към богатите, която води само до насилие и разрушения. А стремежът към висока цел е благополучен и безопасен живот за всички. Живот без войни и насилие, в благоденствие и радост, която се постига само с правилно обединение на хората помежду им.
Тогава хората с очите си ще видят, че могат сами да се защитават от житейските колизии, като изграждат съвместно всякакви системи за взаимопомощ и поддръжка. Ще изчезне безизходността, измамната безучастност на обречените, която всъщност заплашва с огромен взрив.
„Из основи” не е нашият метод
Използването на интегралната методика ще доведе до това, че разривът между богатите и бедните ще се свие, ще стане приемлив и няма да изглежда непоносим за никого. Ще изчезнат познатите на много от нас усещания, че богатите ни ограбват. В рамките на новите взаимоотношения, без никакви отрицателни стимули, богатите сами ще бъдат готови да споделят много повече, отколкото можем да си представим днес. Техният принос към обществото ще бъде огромен. Става въпрос за успешните хора, които в новите условия ще могат правилно да се интегрират в обществото, като се грижат не само за своето благополучие, но и за интересите на слабите слоеве от населението. И постепенно бедните ще разберат, че се нуждаят от уменията и способностите на богатите, а богатите ще разберат, че трябва да служат на бедните. В резултат на това и двете части на обществото ще бъдат пропити с единство и любов, ще се появи абсолютна увереност в утрешния ден. Освен това новите взаимоотношения ще донесат на всички слоеве на обществото нова „печалба“, ново изпълване. В правилната връзка хората ще разкрият Висшата сила, живота на степента „Човек“ (Адам – подобен на Твореца). Те ще почувстват, че откриват нов свят, над живота и смъртта, над бедността и богатството. И това ще изпълни човека вместо предишните наслаждения. Няма да го топлят парите, банковите сметки и „заводи, вестници, параходи“. Защото всичко това дава само преходно, постоянно угасващо наслаждение. Тук човекът ще започне да получава директно изпълване.
Висшата светлина
Това напълване кабалистите наричат висша светлина. Интегралната методика за обединение позволява да се изпълваме не с малки удоволствия от притежаването на пари, почести и власт, а с висша светлина. Това не може да бъде заменено с нищо. В сравнение с него, всичко останало е заместител. От нас се изисква само да бъдем правилно свързани един с друг. Тогава заедно ще създадем единна система, чиито свойства са подобни на свойствата на висшата светлина. И ще го почувстваме в себе си. По този начин нашето единство е само условие, при което получаваме вечно, съвършено изпълване и чрез него разкриваме живот на по-високо стъпало. Тогава ще спре омразата на бедните към богатите и на богатите към бедните. Заедно те ще действа за благото на единното, цялостно общество.
Източник: Личен блог на Михаел Лайтман - (laitman.bg)
Снимка: youtube.com - Михаел Лайтман - България
