За вярата си в Бог
(Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, 1753)
Жан Жак-Русо (1712-1778) – философ-моралист, създател на модерния деизъм
1. В своя трактат „Емил или за възпитанието” (1762) Русо пише: „Независимо дали материята е вечна или сътворена, независимо дали тя е изначално пасивна или активна, едно е сигурно, а именно, че Вселената е единна цялост, която доказва съществуването на един уникален Интелект. Защото аз виждам, че всяко отделно нещо е неразделна част от цялата подредена система и че всяко отделно нещо спомага за постигането на общата цел, т.е. за запазването на установения ред в системата. Това Същество, което изразява волята си и може да я осъществи, това Всемогъщо Същество, което задвижва Вселената и подрежда всички творения, аз наричам Бог. Към Неговото име прибавям и идеите за разумност, могъщество и воля, които виждам събрани заедно, както и идеята за доброта, която е необходимо следствие от първите три.” (JEAN-JACQUES ROUSSEAU, “Emile”, London, J. M. Dent and Sons, 1911, Book IV).
2. „Бог е интелигентен, но в какъв смисъл? Човекът например е интелигентен, защото може да разсъждава, но Върховният Интелект не се нуждае от разсъждения; за Бог не са необходими нито логически предпоставки, нито изводи, нито дори съждения. Върховният Интелект е изцяло интуитивен, Той просто вижда и настоящето, и бъдещето; за Бог всички истини се събират в едно цяло, както всички пространства се събират в една точка и всички времена – в един миг. Човешката сила се нуждае от средства и посредници, а Божията сила е абсолютно самодостатъчна. Бог може, защото иска; Неговата воля е Неговата сила.” (ROUSSEAU 1911, Book IV).
3. „Аз не бих могъл да повярвам, че пасивната и мъртва материя може да роди живи и чувстващи същества; аз не вярвам, че сляпата случайност може да създаде интелигентни същества и че мъртвата материя, която е неспособна да мисли, може да породи мислещи създания. Затова аз смятам, че светът се управлява от една мъдра и всемогъща Воля.” (ROUSSEAU 1911, Book IV).
4. „Всички неща, направени от Бога, са добри, но човешката намеса понякога ги опорочава. Човекът е този, който насажда плодородната почва с неплодородни семена и не позволява на дърветата да раждат своите плодове. Човекът е този, който внася смут и разстройва времето, пространството и природните условия.” (ROUSSEAU 1911, Book I).
5. „Колко дребнави са книгите на философите с цялата тяхна суетност в сравнение с Евангелията!” (РУСО, цитиран в Draper 1992, № 659).
6. „О, съвест, съвест, Божествен инстинкт, безсмъртен глас от небето! Ти си сигурен водач на хората, които са простосмъртни и невежи, но все пак са разумни и свободни. Ти си непогрешим съдия на доброто и злото, и помагаш на човека да бъде подобен на Бога. В теб са въплътени съвършенствата на човешката природа и правдивостта на човешките дела. Освен теб, аз не намирам в себе си нищо, което да ме издига над животните – нищо, освен тъжната привилегия да се лутам от една грешка към друга, благодарение на моя необуздан ум, който не познава никакви принципи.” (ROUSSEAU 1911, Book IV; виж също Hampson 1969, 34).
* От антологията „50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска агенция „Спектра”, Варна
Портрет: Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, en.wikipedia.org
