„Здравето се цени чрез болестта. Няма по-силна отрова от отрицателните мисли и чувства.“
Из разговорите за вечните истини, вдъхновени от Божествения университет на Учителя Беинса Дуно и събрани в книгата „Пробуждане на душата“ на Мария Майсторова.
Poem of the Soul - Divine generation, 1854, Anne-François-Louis Janmot (1814-1892)
Съществува ли човешко щастие на Земята? И ако има такова, как да го постигна?
Ще започна отговора си с разяснения около вечната тема за смисъла на живота и постигането на щастие. От философска гледна точка то не е нищо друго освен издигане на съзнанието на по-високо стъпало, при което човек се разделя със старите традиции и разбирания за живота. Човешкото щастие се заключава в това, което днес се преживява. Важно е новото, което в момента разбирате и което можете да обработите и приложите в сегашния си живот. Само онова, което осъзнавате, носи вашето благо. Щастието ни е скрито в това, което носим у себе си, а не отвън.
Всички хора искат да бъдат щастливи, но не правят никакви усилия, за да привлекат щастието. Защо? Защото го търсят вън от себе си, примерно в парите, в силата, в знанието – там, където го няма. Да бъдете щастливи означава да придобиете ония блага, към които душата ви се стреми. Човек може да бъде щастлив като спи спокойно, когато лесно се справя с противоречията на ума и на сърцето си. Пътят за придобиване на щастие е добродетелта, а любовта дава възможност за постигането му. Когато сърцето на човека е добро, той е щастлив. Не можем да бъдем щастливи, докато не пожелаем щастието на всички хора.
Щастието е нещо невидимо. То се дължи на благоприятните духовни съчетания, а не на материалните блага. Огледайте се и ще видите, че всеки човек е опитал от драмата и трагедията на живота. Сега ни предстои да разберем и неговата симфония. Понякога хората на Земята са щастливи, а понякога – нещастни. Ние сме дотолкова щастливи, доколкото изпълняваме волята Божия. Затова всеки трябва да бъде готов да служи на Божественото у себе си. Умовете и сърцата ни се подготвят вече, за да разберем проблемите на живота, скрити в самото битие.
Следвайте винаги великите идеали на душата си, които носите у себе си от детинство. Само те са в състояние да хармонизират вашия ум и вашето сърце. Днес изпитанията не са нищо друго освен условия да се огледаме и да видим какви сме. Като си представим всички положения, в които можем да изпаднем, трябва да знаем как да постъпваме, и то с най-малки противодействия и недоразумения. По този начин именно човек може да възпита ума, сърцето и волята си. Всеки трябва да е наясно докъде се простират неговите възможности и свобода. При самовъзпитанието е необходимо да се приложи любовта и вярата. Като дойдат малките изпитания, ще приложите любовта. А големите ще победите с вяра! Човек неизбежно ще мине и през доброто, и през злото, защото са поставени на пътя му, като условия за растене и за самоусъвършенстване.
Болестите и страданията са методи, чрез които Природата иска да застави човека да мисли. Те не са нищо друго освен задачи, които трябва да решим. Който реши задачата си, той сам изважда благото, което е скрито в болестта. Той е преминал през такива опитности, каквито здравият човек не познава. Следователно здравето се цени чрез болестта.
Разбира се, ние трябва да съхраняваме здравето си и да се предпазваме от болестите, които сами си създаваме, като открием вътрешните причини за тяхната поява. А те се крият в човешките мисли, чувства и желания. Дисхармоничните мисли разстройват мозъчната система, а дисхармоничните чувства – вегетативната нервна система. Няма по-силна отрова от отрицателните мисли и чувства. Две основни причини създават заболяванията: едната е физическа – неправилно дишане и хранене, а втората психическа – неправилно мислене и чувстване. Когато смущенията са предимно от чувствен характер, боледува астралното тяло, т.е. тялото на чувствата. А то от своя страна предава заболяването на сърцето, кръвоносните съдове, черния дроб, дихателната и храносмилателната система. А дисхармоничните мисли разстройват преди всичко централната нервна и дихателната система. Всяка отрицателна мисъл, отправена към някого, се връща като бумеранг обратно при този, който я е изпратил. Песимистичните чувства са честа причина за болестите. Когато те доминират, виталността изчезва и човек постепенно заболява.
Съвременният свят ще мине през големи трансформации, които ще произведат силни сътресения в съзнанието на хората, за да разберат най-после, че трябва да са разумни и да изпълняват волята Божия, а не своята.
От: „Пробуждане на душата“, Мария Майсторова, изд. Виделина - Варна, 2002 г.
Картина: Poem of the Soul - Divine generation, 1854, Anne-François-Louis Janmot (1814-1892), commons.wikimedia.org
