„… Дръж средния тон; ако вземеш по-висок, няма да ти е леко, ако вземеш по-нисък, ще се подхлъзнеш.“

Мъдрите съвети на преподобния Амвросий Оптински (1812 -1891), един от най-прославените духовни наставници на Оптинската пустиня и първообраз на стареца Зосима от романа на Достоевски „Братя Карамазови“.

(1812  ~ 1891)

╫ Как да живеем

Идващите при стареца Амвросий често задавали общия въпрос: „Как да живеем?“ Старецът обикновено под формата на шега отвръщал: „Да живеем, без да тъгуваме, никого да не осъждаме, на никого да не досаждаме и към всички да проявяваме дълбоко уважение.

„Да не тъгуваме“ означава да понасяме търпеливо скърбите и неуспехите в живота. 

„Да не осъждаме“ сочи разпространения между хората недостатък да осъждат ближния. 

„Да не досаждаме“ - да не причиняваме на някого неприятност или скръб. 

 „Да се отнасяме към всички с дълбоко уважение и да не се гордеем“ - дълбокият смисъл на тези думи е смирението.

На този въпрос старецът отговарял и малко по-различно: „Трябва да живеем нелицемерно и да се държим примерно, тогава делото ни ще е истинно, а иначе ще излезе лошо.“

Или така: Да се живее, може и в света, само не пред очите на всички.“

„Трябва да живеем на земята така - говорел старецът, - както колелото се върти - само с една точка се докосва до земята, а с останалите непрекъснато се стреми нагоре, а ние като легнем на земята, не можем да станем.“

На въпроса „Какво означава да живеем според сърцето си?“, старецът отговарял: „Да не се месим в чуждите дела и да виждаме у другите само доброто.“

„Внимавай, Мелитона! - казвал той на една монахиня, предпазвайки я от високомерие, - дръж средния тон; ако вземеш по-висок, няма да ти е леко, ако вземеш по-нисък, ще се подхлъзнеш, а ти, Мелитона, се дръж за средния тон.“

Защо грешат хората?

Старецът отговарял така: „Или затова, че не знаят какво са длъжни да правят и какво да избягват; или, ако знаят, забравят; или, ако не забравят, то мързелуват, униват. Напротив: тъй като хората са много лениви към делата на благочестието, доста често забравят главното си задължение - да служат на Бога. От леност и забрава стигат до крайна неразсъдителност или незнание. Леността, забравата и незнанието са трите исполина, които оплитат целия човешки род с неразвръзваеми възли... Затова и се молим на Небесната Царица: „Пресвета Владичице наша, Богородице, със своите свети и всесилни молитви развържи нас, окаяните и смирени твои роби, от унинието, забравата, неразумието, нерадението...“

За раздразнението

Никой не бива да оправдава раздразнението си с някаква болест - всичко това е от гордост. Защото човешкият гняв не върши Божия правда (Як. 1:20). За да не се предаваме на раздразнителност и гняв, не бива да бързаме.

За търпението и смирението

„Домът на душата е търпението, а храната на душата е смирението. Ако няма храна в дома, живеещият там излиза навън.“

Как да се разпознават предсказания, които не са пратени по силата на Божията благодат?

„Отличително свойство на вражеските предсказания е това, че те винаги са мрачни, глупави, винаги предричат само нещастия и винаги носят само едно - смущение в душата. Ако предсказва някой от Божиите раби по внушение на Светия Дух, то дори и да предупреждават понякога за скърби, това се съпровожда с мирни, покайни и съкрушени настроения на душата.“

Източник: pravoslavieto.com
* Преподобный Амвросий Оптинский. Портрет работы неизвестного художника © Архив „Православной энциклопедии“, bigenc.ru