Медикализация на политиката ♥ Медицината може да се излекува само от ръцете на гражданите

Robert S. Mendelsohn (1926 ~ 1988)

В търсене на Новия Лекар

Здравето не започва от лекаря и не завършва с него. Ролята на лекаря е някъде по средата. И тази роля все още е важна. Процесът на едновременното разрушаване и създаване на Медицината по своята природа е политически. На всички равнища медицинската революция въвлича своите участници в политиката. Ако вие не дадете децата си в държавното училище, за да избегнете ваксинирането - това е политически акт. Раждате вкъщи, а това не се поощрява от закона или застрахователната компания отказва да ви плати за разходите вкъщи - и това е политически акт. Решавате да родите още едно дете - това също е политически акт. Когато обръщаме гръб на инквизицията, се обръщаме с лице към Новата Медицина и я приемаме, защото тя ни е нужна, за да оцеляваме и процъфтяваме. Това също ще изисква действия, които имат явна политическа окраска.

Джон Мак-Найт пише в есето си „Медикализация на политиката“: „Политиката - това са действия на хора, обединили своите знания за постигане на максимално социално добруване. Медикализираната политика прегазва тази обществена нагласа. Политиката е изкуство на възможното, процес, който уважава ограниченията и държи сметка за проблемите със справедливостта, предизвикани от тези ограничения. Медикализираната политика е изкуство на невъзможното, в което справедливостта се заменя от обещания без ограничения. Политиката е изкуство за преразпределяне на властта. Медикализираната политика заобикаля контрола със завесата на тайната дотолкова, че въпросът за властта вече не стои. Централен политически проблем става правото на още по-голям контрол. Политиката - това са действия на гражданите. Медикализираната политика - това е контрол над клиентите. Медицината може да се излекува само от ръцете на гражданите. Сама себе си тя не може да излекува, тъй като всички нейни рецепти произлизат от собствената й ценностна система“.

Аз мисля, че лекарят от Новата Медицина трябва да бъде в първите редици на тази борба. Да участва в политически акции в подкрепа на исканията на своите пациенти. Да излиза в средствата за масова информация, когато стават известни подобни акции. А ако те не станат широко известни - да прилагат своите усилия за даване гласност на такива инциденти.

Това е една от най-важните разлики между Новата и Съвременната медицини. Съвременната Медицина задължава лекарите да остават извън политиката. Разбира се, това се прави, за да се скрие, че лекарите вече са изключително силно въвлечени в нея. На църквата й харесва да пази статуквото, защото така всичко е под контрол. Тя иска да пази за себе си възможността да заплашва потенциалните нарушители на покоя й и да очерня тези, които не успява да заплаши, като ги нарича „политиканти“.

Лекарят от Новата Медицина не е затворник в килия, а пълноправен член на своето общество. Лекарите ще бъдат лидери на сдружението, активно участващи в политиката, защото това изискват здравните интереси на дружеството. Когато водопроводната компания започне да флуорира водата, Новият Лекар пръв ще вземе мерки обществото да разбере за биологичните последствия от това. Когато доставчикът на електроенергия реши да построи атомна електростанция близо до града, Новият Лекар няма да стои и да гледа как се създава заплаха за здравето и за самия живот на милиони хора. Вместо да медикализира политическите проблеми, Новият Лекар признава необходимостта от политическа власт, за да я приложи за решаване на въпросите на здравеопазването. Той няма да се побои да признае лошата политика като един от факторите за болестта.

Такъв род ангажираност с живота на обществото изисква определен тип лекар - това е чувствителен човек, притежаващ умения и желание да помага в строителството на Новата Медицина. Само така! Защото всяко благо дело може да бъде съсипано от лош изпълнител.

Новият Лекар поддържа добри отношения с хората, заемащи различно положение в обществото и това са не само отношения между лекар и пациент, но и други, по-широки обществени отношения. Новият Лекар разглежда своите услуги като начин за подобряване на обществото, затова той трябва да разбира и да познава социалните и етични основи на медицината.

Новият Лекар е добре запознат не само с езика на медицината, но и с човешкия език. Той постоянно информира пациентите - обяснява им риска и предимствата на предстоящото лечение, разказва за начините за поддържане на здравето, разяснява им как определени условия и дейност могат да влияят върху състоянието на здравето. Отношенията между лекаря и пациента са демократични - двете страни споделят информация по равно.

Новият Лекар не се бои да действа въз основа на доказателства, съществуващи в днешния ден. Той е достатъчно сигурен в своите знания, образование и интуиция, за да не стига до увъртания: „Не ни е достатъчно известно за това. Нямаме достатъчно доказателства. Трябва да направим допълнителни изследвания".

Тъй като Новият Лекар признава в такива ситуации нуждата от открит избор, той трябва да гради своите отношения с пациента на високи етични принципи. До каква степен хората контролират своите живот, смърт и здраве? До колко медицината е способна да разшири своя контрол над живота и смъртта? Какви фактори влияят върху избора, дали да се използват изкуствени и донорни органи, апаратура за поддържане на живота? Новият Лекар знае достатъчно как да върши своята работа. Той си задава въпроса: Защо е нужно това? Ако нещо е възможно да се направи, значи ли това, че то трябва да се направи? Етиката, пронизваща цялата практика и обучение на Новия Лекар - това е уважението на правата и достойнството на човешкото същество.

Като творец на здравето, Новият Лекар осъзнава, че пациент и природа - това са съставките на рецептата за здраве, а не материал за демонстрация на технологии. Своите решения Новият Лекар взема, като се основата на точни знания. Като владее напълно информацията за границите на човешките възможности, той знае кога трябва да се намесва в естествените процеси, помагайки им и кога не трябва да прави това. Това знание включва в себе си разбирането каква вреда може да бъде нанесена от лекаря.

„Изкуството на лекуването, - казва моят добър приятел и колега д-р Лео И. Якобс, главен лекар от болницата Форест в Де Плейн, щата Илинойс, - произтича от способността на лекаря да бъде проницателен и да възприема пациента като жив човек с определени чувства, мисли, мнения, взаимоотношения, стремежи и очаквания, а не просто като носител на симптоми. Такъв лекар е склонен да смята пациента, а не себе си за главен отговорник за своето здраве, постижимо по пътя на осъзнатия живот, в който здравословното хранене, физкултурата и правилното разпределяне на натоварването се съчетават в разумен баланс с любовта, игрите и работата в рамките на хармоничното семейство. Такъв лекар ще прибегне до медикаментите или до хирургията, само ако разбере, че заради тежка болест на пациента всички неинвазивни методи -образователни, психологични, социални - вече са изчерпани“.

Новият Лекар признава, че природата е най-добрият лечител и затова разглежда естествените източници на здраве, например семейството, като фактори с решаващо значение в процеса на излекуването. Семейството е единица на здравето, затова Новият Лекар лекува целия човек в контекста на семейството, а също така на религията и на обществената система. Новият Лекар прави посещения по домовете и консултира семейството на негова територия. Той не използва професионален жаргон и не прави препоръки, които разделят семейството на воюващи страни. Да се избягва постъпването в болница разумно е основната идея и затова Новият Лекар приема деца вкъщи и презира мисълта, че хората трябва да идват на този свят и да го напускат в реанимационното отделение.

Образованието на Новия Лекар ще включва не само медицински и клинични дисциплини, но и етика и литература. Всички студенти на Новото Медицинско Училище ще видят как поведението на човека се отразява върху здравето и болестите. Новите Лекари ще се учат както на устно общуване, така и на писмено. Също така те ще овладеят основните технологии и методи за обществено въздействие на медиите, например на телевизията. Новите Лекари трябва не само ефективно да общуват с хората, но и да познават процесите, под влияние на които се намират самите те и техните пациенти. Тъй като юридическите процедури са важни за лекаря, за да може не само да защити своята дейност, но и да отстоява интересите на пациентите, Новите Лекари ще бъдат научени да работят със закона и с неговите представители.

В Новото Медицинско Училище ще има факултет по етика и право. Законовата концепция на обществото определя здравето на неговите членове чрез изчисляване на продължителността на живота, на детската смъртност, на показателите за заболеваемост и за качеството на медицинското обслужване. Теоретичните икономически схеми не се отнасят към работата. Системата за свободно предприемачество, основана на законност може да осигури добра медицинска помощ, докато в същото време социализираната медицинска система, лишена от закон, може да окаже смъртоносни медицински услуги. Аморалното общество, което установява произволни граници в зависимост от постиженията на технологията, може да бъде опасно, докато в същото това време моралното общество, което се стреми към най-доброто, което могат да предложат технологиите е способно да прави хората здрави.

Из: „Признанията на един лекар-еретик“, д-р Робърт Менделсон, изд. Хомеохелп, 2012 г.
Снимка: Robert S. Mendelsohn (1926-1988)