„Спомни си: всичко, което правиш в даден момент, е най-доброто, на което си способен в този момент. Не бива да се обвиняваш.“
Човекът е станал специалист в това да се чувства виновен. В даден момент всеки се чувства виновен, без наистина да е. Вината e емоция, която ръководи живота на много хора.
Виновен си според нашите човешки закони, ако правиш нещо, което вреди на някого или на теб самия. Вгледай се в себе си. Кога за последно направи нещо умишлено, за да навредиш? Сигурна съм, че този спомен те праща доста назад в миналото, а твърде възможно е и да няма такъв случай. В човешки план много малко хора са наистина виновни. Според духовните закони ние в действителност никога не сме виновни.
Да вземем за пример възможността да си обидил някого, без да искаш. Този човек се е ядосал, а ти си се почувствал виновен: „Не трябваше да казвам това, по-добре да бях казал нещо друго или да си бях затворил устата.“ В този момент спри и се запитай: „Виновен ли съм или не? Казах ли му това, за да го нараня? Умишлено и съзнателно ли го направих?“ Ако случаят не е такъв, ти не си виновен. Не е нужно да се извиняваш или да чувстваш вина.
Ако пък са те наранили и ти искаш да си отмъстиш, като нараниш другия на свой ред, ще е доста трудно да не се чувстваш виновен. Имай предвид, че когато искаме да нараним някого, това означава, че ние страдаме много. Оставяме се да бъдем убедени от нашето его, че отмъщението е единственият начин да се почувстваме по-добре. Единствено силната болка ни подтиква да навредим или да нараним някого умишлено и доброволно. Според божествените закони няма лоши, а само страдащи.
Докато четеш тези редове, казваш ли си: „Е, тогава всеки ли има право да нарани другия? В какъв свят живеем, ако всички мислят и действат така?“ Този вид разсъждения ще се срещат все по-рядко, ако човек си даде сметка за Закона за причината и следствието. В действителност не е много умно и уместно да причиняваш зло и да вредиш на другите, като знаеш, че всеки жъне това, което е посял. Ти трябва да използваш твоята енергия по-скоро за да осъзнаеш и да разбереш ситуациите, заради които се обвиняваш. Колко пъти си се обвинявал несправедливо, обиждал си се и си бил обиден, че си забравил нещо? Спомни си: всичко, което правиш в даден момент, е най-доброто, на което си способен в този момент. Не бива да се обвиняваш. Научи се да се обичаш повече, да приемаш твоите граници, твоята човешка природа. Тогава ще ти бъде много по-лесно да приемеш несъвършенствата на другите.
Каква ще е първата ти реакция, ако счупиш, без да искаш, една от любимите си кристални чаши? Виновен ли ще се почувстваш поради несръчност? Имал ли си намерението да счупиш тази чаша само заради удоволствието да имаш една чаша по-малко? Не, случило се е просто така, без да искаш. Тогава защо се стряскаш и се обвиняваш? Такава е ситуацията както за теб, така и за другите. Ти със сигурност не си единственият на Земята, който понякога е несръчен, несъобразителен или разсеян.
Спомни си, че обвиняваш другите за същите неща и в същата степен, както и себе си. Ето едно чудесно средство да осъзнаеш вината, която се крие в теб. Когато обвиняваш друг човек, това показва, че всеки път ти постъпваш така, обвиняваш се по същия начин или не смееш да го направиш, за да не се почувстваш виновен. Следователно не ти ръководиш живота си, а твоето его.
Защо да продължаваме да се чувстваме толкова виновни? Защото ние вярваме, че когато се чувстваме виновни, това е знак за угризения, за добри намерения и следователно ще бъдем приети като добри хора, а това е напълно погрешно. Каквото и да ни струва, ние трябва да разберем, че това не е така. Колкото повече се обвиняваме, толкова повече допускаме същото. Това е като да се обвиняваш, че не си търпелив, че ядеш много, че нямаш воля, че си неспособен да изразиш чувствата и емоциите си и т.н. Сигурно си забелязал, че колкото повече си казваш, че ще спреш с определен тип поведение, толкова повече го повтаряш и се чувстваш зле. Това е един порочен кръг, който не ти носи нищо добро.
Впрочем добре е да знаеш, че дори твоите обвинения към друг човек да са само мислени, човекът ги получава в невидимия свят, без дори да го осъзнава. Омраза, яд, обвинение или любов - каквато и да е мисълта, тя винаги ще достигне до човека, към когото е насочена. Може би ти е трудно да приемеш и да разбереш теорията, че всичко се случва в невидимия свят, но можеш да го усетиш по неразположението, което ще изпиташ в присъствието на този човек.
Друг начин да откриеш вината си е да насочиш вниманието към твоите думи. Изричаш ли безброй извинения? Човек, който прекарва времето си в извинения, обикновено се чувства виновен. Когато човек се извинява, той се обвинява. Когато продължаваш да изпитваш все същата вина, най-накрая предизвикваш злополука. Твоето свръхсъзнание ще ти изпрати това съобщение, за да те предупреди, че това изпитване на вина ти вреди опасно. Злополуката представлява вид наказание, за да се оневиниш. Ние вярваме, че като се накажем, ще сме по-малко виновни и ще сме изплатили дълга си. На това сме научени от малки. Когато постъпим лошо, трябва да си платим цената, каквато и да е тя.
Всяка злополука е свързана с послание от твоя вътрешен БОГ, който желае само твоето щастие: „Защо настояваш да се чувстваш виновен и да се обвиняваш несправедливо? С тази злополука искам да насоча вниманието ти към факта, че ти не си виновен, че ти си просто човек със своите страхове и граници!“ Последствията или сериозността на злополуката ще са толкова тежки, колкото е и чувството за вина. Колкото по-дълго време си го изпитвал, толкова по-болезнени ще бъдат последствията за теб.
От: „Слушай своето тяло – твоя най-голям приятел на земята“, Лиз Бурбо, изд. ЛИК, 2007 г.
Снимка: listentoyourbody.de
