„Господи мой и Творче мой, изправи човека, както Си го сътворил. Сегашният не е Твое дело. Сегашният е творец сам на себе си.“
(„Владика Николай“ от Любомир Симонович, 2006 г., Народна библиотека „Ефимия“, Тръстеник, Сърбия)
Езерни молитви
╫
Господи мой и Творче мой, изправи човека,
както Си го сътворил. Сегашният не е Твое
дело. Сегашният е творец сам на себе си.
Името му е болест – откъде болест в Твоите
ръце? Името му е страх – откъде страх
у Безстрашния? Името му е злоба -
откъде злоба у Незлобливия?
Изпълни ме със Себе си, здраве мое; изпълни
ме с вечната Си утринна светлина и ще се
изпарят от мен болестта, страхът
и злобата. Тъй и мочурището се изпарява
пред слънцето и става на нива плодородна!
╫
Знаеш ли, дете мое, защо облаците
се затварят, щом нивите са жадни за дъжд,
и се отварят, щом нивите не го искат?
От хорската пакост се е разбъркала
природата и е напуснала своя ред.
Знаеш ли, дете мое, защо нивите
забременяват с тежък плод напролет,
а лете дават ялова жетва?
Защото и човешките дъщери намразиха
плода на своята утроба и го убиват
в невинността му.
Знаеш ли, дете мое, защо изворите пресъхват
и земните плодове нямат вече някогашната
си сладост?
Заради хорския грях, който вля немощ
в цялата природа.
Знаеш ли, дете мое, защо победоносният народ
търпи поражения от своите несговори
и раздори и яде хляб, горчив от сълзи и пакост?
Защото победи кръвниците около себе си,
а не ги победи сред себе си.
Знаеш ли, дете мое, защо майката храни
и не може да нахрани децата си?
Защото като ги кърми, тя им пее не за обич,
а за омраза към съседа.
Знаеш ли, дете мое, защо хората станаха
грозни и изгубиха хубостта на своите
предци?
Защото отхвърлиха Божия лик в душата,
който отвътре прави лика хубав, и навлякоха
образа на пръстта.
Знаеш ли, дете мое, защо се умножиха
болести и страшни морове?
Защото хората почнаха да смятат, че здравето
се отнема насила от природата, а не се дава
от Бога. А онова, което се отнема с мъка,
с двойна мъка трябва да се брани.
Знаеш ли, дете мое, защо хората се борят
за земя и не се срамуват от равенството си
с къртиците?
Защото земя им е порасла в сърцето, а очите
виждат само това, което расте в сърцето.
И затова, дете мое, че грехът ги е направил
прекалено слаби, за да се борят за небесата.
Не плачи, дете мое, скоро ще дойде Господ и ще оправи всичко.
Избрано от: „Езерни молитви“, Свети Николай Велимирович, превод от сръбски Андрей Романов, изд. „Омофор”, 2009
*„Владика Николай“ от Любомир Симонович, 2006 г., Народна библиотека „Ефимия“, Тръстеник, Сърбия, sr.wikipedia.org
