„Те чакат милост… Но да знам, че някой бог всесилен там стои над всичко хладен зрител…“

„Бежанци“, 1926 г., Иван МИЛЕВ (1897-1927)

Бежанци

Аз често виждам из градът,
по всеки път и кръстопът
на Македония чадата:
от старци чак до младенци,
все нови гости – бежанци –
завареници на съдбата…

Сред пламъка на скъп имот
избавили един живот,
те вихром идат: бесни хали
зад Рила кършат всеки час
гори, вековни сън отспали,
и падат листи между нас.

…Ей старец прегърбавен тук,
повел невръстния си внук,
по чуждите врати се взира;
безумен ходи той весден
и вечно бъбри удивен,
че къщата си не намира.

…Ей майка с пеленаче там,
изправена пред божи храм,
до сраден урод просекиня;
в дълбоко хлътнали очи
не свян, а ужаса личи:
посяга тя за милостиня!

…Сред улицата ей мома,
на свят остала сам-сама,
не знае път нагде да хване;
ала и в грубия сукман
тя самодива е по стан:
без залък няма да остане…

И постоянно срещам аз,
под дъжд и вятър, сняг и мраз,
сред вълчия човешки род
от празния небесен свод
те чакат милост и защита.

Те чакат милост… Но да знам,
че някой бог всесилен там
стои над всичко хладен зрител,

извикал бих отдън гърди
към тоя тъмен промислител:
о, господи, проклет бъди!

1910 г.

Из: П. К. Яворов, „Събрани съчинения в пет тома“, изд. „Български писател“, 1977–1979 г.
Картина: „Бежанци“, 1926 г., Иван МИЛЕВ (1897-1927), bg.wikipedia.org