Българинът най-яростно пази българския си език ♥ Александър БАЛАБАНОВ

„Вникнете във всички борби и войни на българина от хиляда години насам. Ще видите, че всички те, както и последните четири войни, са били не за земи, не за богатство, не за надмощие, а само за българския език.“

(Българският литературовед, преводач и критик Александър Балабанов)

Проф. Александър Балабанов за българския език

Делят някои езиците на благозвучни и на неблагозвучни. Не знам какви могат да бъдат тук критериите, защото майчиният и бащиният език за всекиго е най-благозвучният. Затова наричам това деление дело на глупците. Същите ония, които, понеже не намират в него досадната звучност и звънкост на италианския или проточеността на сръбския, без да се срамуват, наричат българския език груб.

И понеже българският книжовен език е послужил като първа основа на книжовния език на другите славянски езици, може и той сега на воля да си взима всичко от всички, според настроението си, според това, какво има да представя.

И така българинът има право и може от думите на който и да е славянски език веднага да си създаде безукорно чисти български слова. Стига само да поиска да ги каже по български в българска реч. И такива думи никому никога не бива да се виждат чужди.

Писателят или поетът може да разгръща, накъдето си иска и както си иска. И да замисли своята индивидуалност, и всичко да бележи със свое лично клеймо. И българинът, също като немецът, би могъл да си пише дълги периоди със завои, със сводове, със слепи улички. И със същата леснина би могъл да намери крилати, къси изрази за своите мисли. Дяволът на всеки добър български писател надзърта от всяка негова дума, без каквито и да било усилия, също така и ангелът.

Познавам някой и друг език на тоя свят. Превеждал съм Омира, Шекспира, Хайне, Платона, Гьоте, пределикатния Софокъл, страшния Есхил. И никога не ми са липсвали български слова и форми, за да предам точно това, което чувствувах в оригинала, в самия основен гръцки текст. И както пиша в предговорите си например към невъзможния Аристофан. Ако някъде е лош преводът им, то не е за това, защото българският език не стига или е груб и слаб, а защото аз, преводачът, съм слаб.

Слушал съм да говорят чужди филолози, писатели, пък и сам мога да съдя донякъде. На преводи из класическата поезия, особено на френски и немски, дори и когато са направени от знаменити и даровити преводачи, обикновено липсва свободата и преснотата на оригинала.

А преводите на български са свободни, верни и пресни като кога ти мирише току-що разорана пръст. Няма традицията на терминологията, няма простата транскрипция на елинските думи с френски или с немски букви.

Свободата, богатството, жизнената сила на българския език биха могли да се покажат със следния факт. Докато в писанията на несравнено по-напредналите езици поетите са принудени зарад стиховете си, зарад римите си, зарад ритмите си, зарад числото на слоговете да съкращават, да скъсяват думите, да им изменят образа. Българският поет, особено след Яворова и след Вазова, няма никаква нужда да прибягва към това средство. Нему не трябват никакви ножици, нито за стиховете, нито за думите.

Най-хубавото на българския език, на българския стил е това, че докато всички други народи имат един език за поезия, друг език за обикновено служене, за публицистика или за официално служене, българският език е съвсем еднакъв за всички служби. Зависи само от тона, от импулса, от цвета и от душата на речта.

Или е глупост, или е грях, когато някой каже това: това е на френски, где може това на български! Това е на немски - где може това на български! Где ли може? На български може всяко нещо, което е на френски или на немски - може, дори може и по-хубаво. Защото нашият език словесно е много по-богат от френския и има по-дълбок извор. И е по-силен, по-ясен и изразителен от немските тъмни и сложни слова.

... И знаете ли, знаете ли вие, некултурни господа. Вие, които случайно сте отишли във Франция или в Германия. Нямали сте никакъв склад в душата си. Заучили сте чуждия език, преди да сте личност, и се чудите, че и на български може да се каже добър ден. Знаете ли вие, че докато в дванайсето столетие на клада се горяха в град Мец книги, защото били писани не на латински, а на роден език, в България три века преди това, още в девето столетие, имаме литература на чисто български народен език със своя азбука и със свои речи!

Който не вярва, да отиде в Преслав и да се поклони!

…Знаем, българският език е още между чук и наковалня. И колко много е ковък той! Колко малко от народното словесно богатство е засегнато! Учените ще създават от сегашния български език езика на науките си. Писателите се надпреварват заедно с толкова даровити поети и поетки да предават на български най-странните и най-новите понятия, имената на дълбоки и незнайни досега мисли и образи.

За щастие българският език няма толкова диалектни разлики. Българин от всеки край може да се разбере с българин от всеки край. Охридчанин с тулчанец няма и да усетят, че са от двете крайни крайнини на българството.

Нека само нашите филолози и писатели и поети да събират богатството на българския език от всички краища, да не се увличат от местните си улеснения. Всички потоци да се стичат в голямата река на българската реч.

Българският език е залогът за бляскавото бъдеще на българската литература. Българинът най-яростно пази българския си език.

Вникнете във всички борби и войни на българина от хиляда години насам. Ще видите, че всички те, както и последните четири войни, са били не за земи, не за богатство, не за надмощие, а само за българския език.

И дори ако пак би се увлякъл в такива борби, те няма да бъдат за друго, а пак само за българския език.

1921 г.

От: „Студии, статии, рецензии, спомени”, Александър Балабанов, изд. „Български писател“, София, 1973 г.
Снимка: Българският литературовед, преводач и критик Александър Балабанов,dictionarylit-bg.eu

4120 Преглеждания