За България е най-хубаво да пази неутралитет. Колкото войни е водила, все е губила ♥ Петър ДЪНОВ

„Днес България кредитира всички други европейски народи и в бъдеще те ще й се отплащат. А Русия, която днес е в железния си век, в следващото столетие ще влезе в златния.“

Българският народ и твърдостта

Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя и във възникналия разговор се спряхме върху характерните черти на българина.

Най-характерна черта на българина е неговата упоритост. В Европа няма по-упорит от него. Той е черният дроб на човечеството. Сатурн и Марс характеризират българина. Любознателен е, но Сатурн го прави скептик и затова иска чрез Любовта да смекчи този свой характер.

Всеки народ представлява една добродетел. В Божествения свят българинът представлява твърдостта. Човек трябва да бъде твърд, това е естествено положение, а пък упоритостта е друго нещо; твърдостта спада към Божествените чувства на човека.

Френският и гръцкият череп си приличат. А при българина мястото горе на главата е твърде силно развито – това е упоритостта. От друга страна, центърът на постоянството е слабо развит и много негови работи остават недовършени, докато германците са пример за силно развито постоянство. Когато човек има религиозно чувство, той изпитва и уважение, и почитание. Обаче българинът, поради слабо развито религиозно чувство, критикува и не уважава, а по същите причини той е и твърде суеверен. Също така постоянството е едно качество на религиозното чувство и който е религиозен, проявява постоянство. И понеже у българина религиозното чувство е слабо развито, той не е тъй постоянен, но като не е отмъстителен, скоро му минава. Българинът е интернационалист и обича равенството. На трапезата той мисли, че трябва да сподели всичко, но яде твърде бързо. Важното е, че е щедър: събира, за да има да дава. И все пак време е да се събуди у него моралният свят, защото две неща му липсват – религиозно чувство и милосърдие.

В българина има разрушителна енергия, но ако се впрегне на работа, той може да направи много нещо. Той е активен, а когато иде в странство, проявява голяма дейност. В България преди заселването на славяните и на Аспаруховата чета е имало благати хора. Съвременният българин е формиран от тези благати хора, които са имали стремеж към духовното и мистичното. От славяните българинът е взел самопожертвованието и обичта да работи земята, а от Аспаруховата чета е дошла храбростта. Доста будни хора има в Македония, някога там е имало духовно движение.

Един брат каза: Учителю, ние Ви питахме за характера на българина, понеже цели 11 години сте правили френологически изследвания върху българския народ, като сте пропътували България. Какво ще кажете за задачите, които той трябва да разреши днес?

Това, дето е казано, че „Дето е текла вода, пак ще тече“, се отнася и за България, понеже тук са работили богомилите, сега отново се проявява аналогично движение. По-добре е в малка държава да се привлича внимание към новото, отколкото в голяма. Така е било всякога. И Египет, когато е бил цветущ, не е бил голяма държава, а и с Палестина е същото. Българският народ се освободи от турско робство именно заради делото на Бялото Братство. Сега е съдбата на народите. Кротките ще наследят Земята. Няма отмяна и отлагане. Съдбата е настанала вече. От 5400 години Небето подготвя българския народ за днешната епоха. Сега Христос се явява в славянството с център българския народ. Понеже цикълът е много напреднал, то време за отлагане няма, а и дума не може да става да го отменяваме. Българският народ, ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да останат и триста хиляди българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят. Българите трябва да се повдигнат духовно. Вярно, че в материалното не им върви, но у тях трябва да се развие вярата, да бъдат носители на Божественото. В България има много ясновидци, това е добър признак – Духът действа. Сега България е в златния век на своята история, още е в началото и не е достигнала кулминационната си точка. Днес тя кредитира всички други европейски народи и в бъдеще те ще й се отплащат. А Русия, която днес е в железния си век, в следващото столетие ще влезе в златния. Понеже България е в златния си век, ще бъде пазена и закриляна от Провидението. Никой няма да стори зло на тази страна, която кредитира цяла Европа, тя само малко може да бъде засегната, но и това може да бъде избегнато.

Някои питат какво ще стане с България. Щом тя приеме Божественото учение, добре ще й бъде, но ако не го приеме, зле ще  бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите ще преуспеят, ако попречат на Бялото Братство. Знаят българите, че съдба има, дадоха на света една малка светлина – богомилството, угасиха я и попаднаха под робство. Който се тревожи какво ще стане с България, той не е за Новото учение, да върви при хората със старите идеи. Това учение за майка България, за шовинизъм, е за падналите ангели. Вижда се, че доколкото можем да служим за проводници на Божествените идеи, дотолкова ще имаме и място в света. Трябва да дойдат новите българи! Новите българи са трудолюбиви пчели, които сьбират мед от цветята. Проводник на Божественото трябва да бъде един цял народ. Трябва да има повече бунтовници за новия ред! Христовото спасение нали дойде от евреите? Но пълното спасение на човечеството все още не е дошло, то няма да дойде и от българите. Трябва пътят да се извърви. От българите ще дойде Любовта и ще изтече през тях към целия свят. Ако в България изтича един извор, няма ли да напои света? Ако този извор е сто километра широк, няма ли да напои света? Любовта като минава през теб, ти ще бъдеш носител на Божественото. Спасението иде от Бога! Бог е, Който спасява хората. В Духовния свят българите са организирани и оттам ще дойдат делегати като колонисти, които ще организират България.

Все ме питат какво да правим при тази война. За България е най-хубаво да пази неутралитет. Колкото войни е водила, все е губила. На българите не им върви на бой. Без бой! Ще чакате, няма да воювате. Затова казах на един брат, когато бяхме на хижа „Еделвайс“, да издълбае с ножче на една дьска думата неутралитет.

Из: „Акордиране на човешката душа“, Том 3, Боян Боев (1883 - 1963)
Източник: beinsaduno.bg
Снимка: petardanov.com

В този ред на мисли