За суетата човешка и неизбежното ни отпътуване от този свят, вкратце и поучително с притчата на видния наш философ-идеалист, публицист, журналист и общественик.
Александър Кръстников (1879 ~ 1970)
Човек и смърт
Един богат човек подписал договор със смъртта, според който тя не трябвало да идва преди да го предупреди. Така той мислил, че ще има време да се приготви и да се покае за земните си грехове.
Малко след това човекът изгубил една малка сърна, но това не го засегнало много.
После една епидемия унищожила целия му добитък, отнела в гроба жена му, двете му деца - богатият продължил да се весели.
Минали няколко месеца. Един ден смъртта се представила пред него и му казала:
- Ето, часът настъпи.
- Защо наруши договора? - попитал човекът. - Ти обеща да не идваш без предупреждение.
- Това е така - отговорила смъртта - и аз точно съм изпълнила уговореното. Най-напред те предупредих като ти взех добитъка, после всеки ден ти давах знак за моето присъствие. Не е моя вина, че ти се преструваше на глух при всяко предупреждение.
И смъртта грабна своята жертва.
Тълкуване: Най-често се унасяме и самозабравяме на тоя грешен и суетен свят, смятайки, че ще живеем материалистично хиляди години. Ала идва време незабелязано за заминаване отвъд и ние изпадаме в положението на непоправими суетници.
* Публикувано във в. „Витлиемска звезда”, г. 16, бр. 3, 1 юни 1937 г., подписано: М. М-s
Източник: literaturensviat.com
Снимка: Александър Кръстников (1879-1970)
