„Всички усилия и жертви, положени за запазване на мира, съставляват сами по себе си победа.“
(1901 ~ 1958)
Мирът ще ни брани
Да се стигне до война, значи да се отрече животът! В тридесет и седем години ние преживяхме четири войни – и да не бяхме ги загубили, пак щяха да ни опустошат. Войната е невъзможна, преди да отречем човека. Мирът стои над всичко, защото в мира се вмества цялостният човешки живот: трудът, свободата, творчеството, социалната правда, раждането, любовта и естествената смърт. Във война човек не живее, а едва успява да остане жив.
Мирът е отново застрашен! Това значи, че някъде по света са загубили упование в мира и страхът е пропълзял в ушите…
Ние ще се борим за мира, като утвърдим вярата си в него, в живота, в труда, в свободата и творчеството. Самообладанието е най-силното оръжие! Ако със самообладание застанем зад него, не ние него, а той нас ще брани. Имам странното убеждение, че войните започват от страх! Хитлер беше един дързък страхливец, който нанесе огромни пакости на света, но истински унищожи само себе си.
1949 г.
***
Загубен мир няма
Мирът е доказан! Човекът на културата, духа и прогреса отдавна е установил и изявил своето предпочитание към него.
Войната е отпаднала от повишеното нравствено съзнание – тя е една грозна и зла дума, която опустошава човека така, както войната унищожава света. Дали я прокламираме с думи, или я водим – престъплението е едно и също.
Ние желаем мира, произнасяме неговото име, работим в мир и се борим за него. Тия, които искат да ни го отнемат, сами ще се лишат от него и от живот. Защото загубени войни има, загубен мир няма.
***
Начин на живот – не на смърт
Всички усилия и жертви, положени за запазване на мира, съставляват сами по себе си победа.
В мира се включват животът и целият разум на човека. Затова дълбоко вярвам в мира – всичките ми надежди и упования са в него.
Войната е зла и безнравствена – щом не брани мира, културата и свободата. А народите разбраха що е мир и що е война след кървавата авантюра на Хитлер.
Българският народ е миролюбив и любознателен. След многовековното турско робство и балканските неуредици той има нужда от мирни дни, за да укрепи своето славянско съзнание, своята нова социалистическа култура и своя трудов живот. Българският народ не е нито „млад“, нито „стар“, а народ като другите, който е преживял и проумял своята историческа участ.
В неговата литература и песен са отразени и миролюбието му, и героизмът, и нравствената му чистота. Добре ще е клеветата да отстъпи пред тая истина.
Начините на живот са различни за различните народи в света, но народите търсят начин на живот, а не на смърт.
16 ноември 1950 г.
От: „Словото“, Илия Бешков, изд. „Георги Бакалов“ - Варна, 1981 г.
Снимка: Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ - Варна
