„В смирението лежат всички нравствени и морални ценности и прояви на човека. Кой днес е смирен и кой не е побеснял от гордост, дързост, непогрешимост?“
~ „Черната тетрадка“ (Изд. „Изток-Запад“)
(1901 ~ 1958)
Записки от дневника на художника, воден от 1950 до 1951 г.
Дух и материя – това говорят днес всички ученици, работници, служащи и Аресови членове – и децата с тънките си гласчета. Излизат от печат книжки и тонове с това съдържание с автори и без автори – първичност на материята и вторичност на духа! Мач! Маркс или Енгелс? Идеализъм или материализъм? Деизъм или материалистичен монизъм. А всъщност това е едно и също. Двубоят затова е страшен и кървав, защото липсва мъдростта. Когато деистът (Соломон или Давид) изрече: „Страх Господен начало на всяка мъдрост”, той се бе изплашил от Бога (от повелите на Духа) и Го извади пред скобите на своето съзнание и битие. Страхът го обзе и му стана Бог – ръководещ, доминиращ и властен над мислите и физическото му тяло. Страхът му от Бога стана единствен агент-носител на живота и съзнанието му, оплождащ живота и негов погубител. И това е наистина така, щом го приемеш, защото Духът (Бог) съществува и тялото (материята) съществува. Това е деистът. Енгелс успя да види само материята във всичката ѝ неизповедима сложност и сила и се уплаши от нея – тя обзе съзнанието му, застана пред него и стана „първична”. Това е вярно за милиони хора и за него. Всеки се бои и плаши от себе си, от това, което сам е осъзнал и видял! Тези, които се изплашиха от Бога, заплашиха целия свят с Него. Тези, които се изплашиха от материята, изплашиха целия свят с нея. И първите, и вторите проляха човешката кръв на един и същ жертвеник – страха! Защото и едните, и другите се изплашиха, но не възлюбиха!
Който по-рано не трепереше пред Бога и не похулеше тялото, го изгаряха деистите (жреците). Така който днес не изповядва материята и не похули Бога, пак го изгарят!
Изплашените заплашват, мирните умиротворяват, робите заробват, свободните освобождават, влюбените любят!
„Който се отрече от Мене и аз ще се отрека от него!” – казва Иисус (духът) – и той ще продължи да живее в плътта като плът и тление. „Който се отрече от материята и тя ще се отрече от него” – заплашват материалистите и го принуждават да живее само като дух – без хляб, вода и покрив…
Мен ме догонват и настигат от всички страни да ме убеждават в това или онова. Ако те искат да ми дадат нещо или да ми направят добро, защо не ми поднесат мълчаливо една ябълка или една усмивка? Явно е, че те искат да вземат от мен, а не да ми дадат. Дали е първично съзнанието или материята, не е още достатъчно основание това за тях да угнетяват до смърт и съзнанието ми, и материята ми. Целият този свиреп спор цели да обсеби съзнанието и да подчини материята. Този, който дава, не спори и не увещава. Това прави вземащият. А вземащият е този, който няма (няма съзнание – няма и материя, тъй като, от една страна, тя е крайна, преходна и тленна, от друга – осезаема, ограничима и подчинена на насилие).
Да се разделя духът от материята (касае се за човека) на едно „първо” и „второто”, произтичащо от него, има за единствена зловеща цел разделянето и унищожението на човека. Ако материята е „първична”, нека тя разбере това сама – защо тормозят и държат отговорно невинното ми „вторично” съзнание! И ако то приеме внушенията за своята „синовна подчиненост” към тялото, как ще понесе мисълта за неизбежната смърт на тялото-майка, как то приживе ще допусне смърт и за себе си? А то в проявите си (значи и в същината си) е безсмъртно (словото, картината, мисълта и пр.). Как тогава мъртвата материя ще ражда безсмъртно съзнание! Значи материята има живот в себе си, който тя дава, след като го е получила? А ако не го е получила, трябва да приемем, че това е нейно свръхсвойство. И тогава думата (името) материя ще се окаже крайно недостатъчна (за порядъка и значението на думите в Словото). Ще трябва да я наречем Бог или Материя (с главно М), която ражда Сина (Словото). Но това не е нещо ново – само че е по-нестройно и нескопосно от всичко досегашно.
За материалистите материята е всичко, всичко „друго” е нейно производно, „вторично”. Понеже материята (до известна степен) е познаваема, те смятат света за непогрешимо и абсолютно познаваем. С това изпадат в гордостта, в самонадеяността и непогрешимостта (на партията и водачите ѝ). Така както деистите направиха (обявиха) Бога „напълно” познаваем и изпаднаха в гордостта на евреите и непогрешимостта на Църквата през инквизицията. Мисълта за пълна познаваемост на света (на материята и духа) е най-съблазнителната и най-зловещата. Никакво престъпление не може да се сравни с нея. Хора, обладани от тази мисъл (от този бяс), са разрушители и убийци. Шекспир казва: „Простакът не знае само това, което още не се е случило.” Смирението, като добродетел през християнските векове, е именно онзи предпазител от опасната мания. Смирението е съзнание за нашите немощи и несъвършенства. В смирението лежат всички нравствени и морални ценности и прояви на човека. То е най-дейното състояние на човешкото съзнание и затова пълното и искрено смирение е истинското пълно познание. Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам”. Кой днес е смирен и кой не е побеснял от гордост, дързост, непогрешимост? Всички сме обвинени от едно-единствено място, от едно човешко земно същество, „абсолютно непогрешимо”. Никой не може да мисли, да говори, да пее, да рисува, да танцува, да се смее, да се мръщи повече от него или по-другояче, било наяве, било насън. Ние всички сме длъжни да умрем за него, ние всички – един, хиляда, милион, милиард. И всичко това се дължи на факта, че лично той е убеден, че знае всичко. За него материята е абсолютно познаваема, тя е първична и единствена – „надстройките” са променливи и излишни, а ние, като материя, сме в ръцете му един свършен факт, който или Му принадлежи изцяло, или погива.
Избрано от: „Черната тетрадка“, Илия Бешков, изд. „Изток-Запад“, 2015 г.
Снимка: Илия Бешков (1901-1958)
