„Целият свят е тръгнал към едно - всяческа разруха! Светът се е превърнал в порутено село. Само Бог може нещо да направи отгоре.“
(Икона на свети Паисий Светогорец в новата църква на манастира Одигитрия на о-в Крит)
Не сме осъзнали, че дяволът е решен да унищожи Божиите творения. Организирал е пангиня, за да унищожи света. Побеснял е, защото в света започна да навлиза доброто безпокойство. Много е свиреп, защото знае, че времето му е кратко (вж. Откр. 12:12). Сега действа като някой престъпник, който, виждайки, че е обкръжен, си казва: „Не мога да се спася! Ще ме хванат!” и обръща всичко с главата надолу. Или както войниците по време на война, когато им свършат боеприпасите, вадят щика или сабята и се хвърлят в боя, пък каквото стане. Казват си: „Така или иначе сме загубени, нека убием колкото можем повече”. Светът гори! Разбирате ли това? Голямо изкушение се изсипа. Дяволът е запалил такъв пожар, че даже всички пожарникари да се съберат, не могат да го угасят. Духовен пожар! Нищо не е останало. Остава само да се молим Бог да се смили над нас. Гледаш, когато бушува някой голям пожар, тъй че и пожарникарите нищо не могат да направят, хората се принуждават да се обърнат към Бога и да Го помолят да се излее един силен дъжд, за да угаси огъня. Така и за духовния пожар, който дяволът е разпалил, е необходима само молитва, за да помогне Бог.
Целият свят е тръгнал към едно - всяческа разруха! Не е да речеш: „В една къща малко се е поразвалил прозорецът или нещо друго, нека го поправя”. Цялата къща е рухнала. Светът се е превърнал в порутено село. Положението е вече извън контрол. Само Бог може нещо да направи отгоре. Сега е време Бог да поработи - къде с отвертката, къде с милувки, къде с плесници, да го поправи. В света се е образувала гнойна рана, която ще се спука, но още не е узряла добре. Злото е тръгнало да назрява, както тогава в Иерихон (вж. Иис. Нав. 6:23), където имало нужда от дезинфекция.
Какви теглила има в света
Нямат край теглилата на света. Едно всеобхватно разпадане, разделение на семейства, малки и големи. Всеки ден сърцето ми страда до кръв. Повечето домове са изпълнени с притеснения, с тревоги, със стрес. Добре са само домовете, където хората живеят по Бога. В останалите - разводи, хора, затънали в дългове, други болни, други катастрофирали, други пък с успокоителни, с наркотици!... Повече или по-малко всички имат някаква болка, горките. Особено сега: нямат работа, дългове, банките ги дърпат, гонят ги от домовете им и цял куп други теглила! И това не са ден и два! И дори децата в едно такова семейство да са здрави, поболяват се само от това състояние. Много от тези семейства, ако само един ден живееха с безгрижието и спокойствието на монасите, това би било за тях най-хубавият Великден.
Колко нещастие има в света! Когато някого го боли и се тревожи за другите, а не за себе си, тогава вижда целия свят като на рентгенова снимка чрез духовните лъчи... Много пъти, тъй както си казвам молитвата, виждам мънички дечица, миличките, да минават пред мен нажалени и да молят Бога. Майките им ги карат да се молят, защото имат проблеми в семейството, трудности и търсят помощ от Бога. Завъртат копчето на същата честота и така общуваме!
Осигуровки и... несигурност
Днес светът се напълни с всякакви осигуровки, но понеже е отдалечен от Христа, чувства най-голяма несигурност. В никоя друга епоха не е съществувала такава несигурност, каквато чувстват хората днес. И понеже човешките осигуровки не им помагат, сега бързат да влязат в кораба на Църквата, за да почувстват духовна сигурност, защото виждат, че светският кораб потъна. Ако обаче видят, че и в кораба на Църквата влиза малко вода, че и там са обхванати от светския дух, а у мнозина липсва Светият Дух, тогава хората ще се отчаят, защото вече няма да имат за какво да се хванат.
Светът страда, погубва се и за съжаление всички хора са принудени да живеят всред тоя ад на света. Повечето силно чувстват една изоставеност, едно безразличие отвсякъде, особено сега. Няма къде да се опрат. Както се казва: „Удавникът се хваща за собствените си коси”. Тоест, давещият се търси за нещо да се хване, да се спаси. Корабът потъва и човек тича да се покатери на мачтата. Но не се замисля, че щом корабът е в опасност от потъване, тогава и мачтата ще потъне. Покачва се на мачтата и корабът потъва още по-бързо! Искам да кажа, че хората търсят някъде да се опрат, за някъде да се хванат. И ако нямат вяра, за да се опрат на нея, ако не се доверят на Бога, и то така, че изцяло да оставят себе си в Негови ръце, ще се мъчат. Велико нещо е доверието в Бога!
Времената, в които живеем, са много трудни и много опасни, но накрая ще победи Христос. Ще видите как ще започнат да ценят Църквата. Стига ние да си стоим здраво на мястото. Ще разберат, че иначе няма оправия.
И политиците вече са разбрали, че ако някой може да помогне в тая лудница, в която се е превърнал светът, то това са хората на Църквата. Нека не ви изглежда странно! Политиците ни вдигнаха ръце. Някои от тях дойдоха в колибата ми и ми казаха: „Монасите трябва да станат мисионери, иначе не става”. Трудни години!
От: „С болка и любов за съвременния човек. Слова Том 1“, Старецът Паисий Светогорец, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора - Атон, 2006 г.
* Икона на свети Паисий Светогорец в новата църква на манастира Одигитрия на остров Крит
