Една приказка за истинската мъдрост в разпознаване на щастието, разказана от известния руски писател, изследовател и пътешественик Александър Куприн (1870-1938).
(Александър Куприн, 1910)
Щастието
Един велик цар заповядал да намерят и да му доведат всички поети и мъдреци, живеещи в неговата страна. И започнал да ги разпитва един подир друг:
– Какво е щастието?
– Щастие е – отвърнал първият – винаги да виждам сиянието на твоето божествено лице и вечно да чувствам...
– Извадете очите му – с равнодушен глас заповядал царят. – Следващият!...
– Щастието – това е власт. О, царю, ти си щастлив! – извикал вторият.
Но царят възразил с тъжна усмивка:
– И въпреки това аз страдам от хемороиди и нямам властта да ги излекувам. Отрежете носа на този шмекер. Нататък!...
– Да бъдеш богат! – заеквайки се обадил следващият.
Но царят отвърнал:
– Аз съм богат, и все пак диря щастието. Достатъчно ли ще ти е едно кюлче злато, тежко, колкото главата ти?
– О, царю!..
– Твое е. Завържете му кюлчето за врата и метнете този просяк вдън морето.
И царят нетърпеливо се провикнал:
– Четвъртият!
Тогава пропълзял по корем един дрипльо с трескав поглед и започнал да хленчи:
– О, премъдри! Аз искам малко! Аз съм гладен! Нареди да ме нахранят и ще бъда щастлив, и ще прославя твоето име из цялата вселена.
– Хубаво го натъпчете – наредил погнусен царят, – а после ми съобщете, щом умре от преяждане.
Влезли други двама. Единият бил с мощно, атлетично, розово тяло и с ниско чело. Той въздъхнал и казал:
– Щастие е да твориш.
А другият бил блед и мършав поет с червеникави лишеи по бузите.
– Щастие е да си здрав – рекъл той.
Царят се усмихнал горчиво и се обърнал към двамата:
– Ако имах власт да променя съдбите ви, то само след месец, ти, поете, щеше да просиш от боговете вдъхновение, а ти, Херкулесов великане, щеше да обикаляш лечителите за хапчета за отслабване. Отивайте си с мир и двамата. Кой още e там?
– Смъртен! – гордо отвърнал седмият, окичен от глава до пети с цветовете на нарцис. – Щастието е в небитието!
– Отрежете главата му! – наредил владетелят и лениво се прозял.
– Царю, о, царю, прости ми! – започнал да пелтечи осъденият, а лицето му станало по-бледо от цветовете на нарциса. – Не исках да кажа това.
Но царят уморено махнал с ръка, отново се прозял и дал кратка заповед:
– Отведете го... Отсечете му главата. Думата на царя е твърда като ахат.
Минали мнозина. А един само казал:
– Любовта с жена!...
– Добре – съгласил се царят, – доведете му сто от най-красивите жени и девойки в моето царство. Но също тъй му дайте чашата с отрова. Когато времето му свърши, повикайте ме да видя мъртвото му тяло.
А друг казал:
– Щастие е, ако веднага се изпълни всяко мое желание.
– И какво точно искаш сега? – лукаво попитал царят.
– Аз ли?
– Да. Ти.
– Царю... Въпросът е малко неочакван.
– Погребете го жив в земята... Ахаа, още един мъдрец. Е, добре, я ела по-близо... Може би ти ще ми кажеш какво е щастието?
И тогава мъдрецът – а той бил истински мъдрец – отвърнал:
– Щастието е в красивата човешка мисъл.
Царят гневно смръщил вежди и извикал:
– Аха! Човешката мисъл! Какво е човешката мисъл?
Но мъдрецът – понеже той бил истински мъдрец – само се усмихнал съжалително и нищо не отвърнал. Тогава владетелят заповядал да го хвърлят в подземната тъмница, в която властвал вечен мрак и където не достигали звуците на външния свят. И щом след година отново изправили заточеника пред царя, ослепял, оглушал и едвам държащ се на крака, на въпроса: „Е какво? Сега щастлив ли си?“ – мъдрецът спокойно отвърнал:
– Да, щастлив съм. В затвора аз бях цар, бях богат, бях влюбен, бях сит и гладен – с всичко това ме одари моята мисъл.
– Какво е мисъл? – възкликнал нетърпеливо царят. – Знай, че след пет минути ще те обеся и после ще плюя в проклетото ти лице! Как тогава ще те утеши мисълта? И къде изобщо ще бъдат твоите мисли? Ще изгният с теб в земята!
А мъдрецът отвърнал без никакво смущение, защото той бил истински мъдрец:
– Глупак! Мисълта е безсмъртна.
Източник: liternet.bg
Снимка: Александър Куприн (1870-1938), commons.wikimedia.org