„Във високопримативното общество мислещите (нископримативните) лидери не намират подкрепа в по-голямата част от населението, каквито и светли идеи да предлагат. Както е било забелязано отдавна, всеки народ заслужава управниците си.“
~ „Смисълът на живота“, Александър СВИЯШ
(Portrait of a man, 1923, by Juan Gris)
Политиката и социалната организация на обществото
Поради слабо развитото самосъзнание (и обикновено ниското ниво на интелектуално развитие и образованост) високопримативните народи възприемат диктаторските режими като нещо съвсем естествено. Понякога избухват въстания срещу диктатора, когато търпението на народа се изчерпва поради прекалената му жестокост и крайно мизерните условия на живот. След въстанието обаче, на мястото на единия диктатор скоро се появява друг и така до безкрайност, докато не се промени самосъзнанието на народа. А диктаторите (религиозни или светски) правят всичко възможно, за да не допуснат населението да се осъзнае. Това се постига лесно като в страната се създаде обстановка, внушаваща на хората тревога, страх за живота и бъдещето им. За тази цел периодично биват разобличавани вътрешните врагове и разправата с тях е публична. Още по-удобни са външните врагове, отношенията с които периодично се изострят, а това е прекрасно основание за по-нататъшна самоизолация. По телевизията трябва да се показват катастрофи и повече насилие. Много подходящи за целта са някаква малка локална война, терористични актове и други събития, които да не дават възможност на населението да се отдаде на спокойствие и да започне да мисли.
Подобни режими създават силна зависимост на населението от властите, което поражда сложни последствия. От една страна, населението предполага, че властите са длъжни да решават всичките му проблеми и не желае да поема отговорност да урежда живота си. От друга страна, колкото и да е удобна за властите тази зависимост, тя не дава възможност за развитието на високоефективно производство. Неосъзнаващият (да приемем, че и безотговорен) способностите си човек се концентрира преди всичко върху личните си интереси и заема абсолютно пасивна позиция, що се отнася до интересите на фирмата или на обществото като цяло (нека си спомним какви бяха резултатите от колективния труд в селското стопанство в някои бивши социалистически страни, например). С такова население страната не може да постигне много в условията на конкуренцията в световното производство и пазари.
Освен това лидерите на високопримативните страни приемат много неохотно каквито и да било идеи за обединяване с други страни и народи, защото тогава би им се наложило да отстъпят част от властта и да се подчиняват на измислени от други хора правила. Кой ще си съгласи на такова нещо? Най-изгодният избор за тях е да се самоизолират и да смажат вътрешната опозиция. Дори икономиката да е слаба и стандартът на живот на населението да е нисък, но затова пък запазването на власт им е гарантирано.
Когато дойде на власт, високопримативният лидер инстинктивно се заобикаля с роднини, въпреки че опитът на управляващите династии сочи, че именно роднините подготвят покушенията срещу онзи, който е на власт. Независимо от това, инстинктите на властимащите надделяват, когато избират обкръжението си. Ако роднинските връзки на дошлия на власт управник не са доминиращи (примативността му е по-ниска), за създаването на негов собствен кръг са подходящи приятели, бивши колеги, съученици и други личности от „предишния“ му живот.
Ако нивото на примативност на населението съвпада с нивото на примативност на лидера, той ще се ползва от подкрепата на по-голямата част от населението - хората ще го разбират и ще бъдат съпричастни с него, т.е. ще усещат, че на негово място биха постъпвали точно по същия начин. Във високопримативното общество мислещите (нископримативните) лидери не намират подкрепа в по-голямата част от населението, каквито и светли (например, либерални) идеи да предлагат. Населението просто не разбира (и не приема) техните идеи. Както е било забелязано отдавна, всеки народ заслужава управниците си. Затова намеренията да бъде наложена принудително демократична (нископримативна) система на управление на което и да било високопримативно общество (или страна) неминуемо претърпява провал. Демокрацията предполага висока степен на съзнателност и самостоятелност на населението. Във високопримативното общество всеки отделен човек се чувства като песъчинка и намира защита само сред тълпата, сред глутницата, управлявана обикновено от някой, който няма интерес хората да са осъзнати индивиди. По тази причина във високопримативните общества и групи демократичните идеи се трансформират и служат на интересите на управляващия клан. Отстрани погледнато, уж се провеждат избори, но целият народ гласува единодушно за онзи, който в момента е най-силен. Свидетели сме на подобна ситуация в държави като Афганистан, Ирак и редица други страни, в които демократичната система на управление се въвежда принудително. Тези опити сами по себе си не са нещо лошо, но няма никакъв смисъл да се очаква положителен резултат от тях.
В нископримативното общество политическите лидери си подбират обкръжението според деловите качества на хората, въпреки че приятелството и подкрепата от страна на единомишлениците е също нещо задължително. Роднинските връзки практически не се използват. Нископримативното общество не проявява разбиране към такъв тип отношения. В нископримативните страни правата на която и да било личност се ползват с уважение. Често преселниците от страни с висока примативност злоупотребяват с това, защото го оценяват като признак на слабост. Затова и започват да налагат своя стил на живот - агресивен свързан с насилие и разрушаване на чуждия за тях ред. Това явление се среща в доста европейски страни, които засега не успяват да се защитят от нашествието на преселници от Азия и Африка.
Докъде води това? До това, че животът в Европа ще стане по-опасен и жителите й ще бъдат принудени отново да използват инстинкта си за оцеляване, т.е. да повишат своята примативност. Крайната форма на проява на примативността е разпространението на национализма, който е добре познат в тези страни. В противен случай те просто ще изчезнат като нация или народност.
Нископримативните страни се стремят към обединяване - техните управници и населението им разбират, че е много по-удобно да живеят и да се развиват заедно, отколкото поотделно. Точно това е причината за безпроблемното обединяване на нископримативните страни и създаването на Европейския съюз. В същото време, загрижени да не загубят властта си, управниците на страните с високопримативно население се опитват по всякакъв начин да попречат на разширяването на това общество.
От: „Смисълът на живота“, Александър Свияш, изд. „СофтПрес“, 2012 г.
Картина: Portrait of a man, 1923, by Juan Gris; chinaoilpaintinggallery
