Из записките на немския философ и икономист Фридрих Енгелс (1820 ~ 1895), един от идеолозите на международното работническо движение, единомишленик и най-близък сътрудник на Карл Маркс, с когото пишат „Комунистически манифест“ (1848). След смъртта на Маркс, Енгелс редактира втори и трети том на епохалното му произведение „Капиталът“ (Das Kapital).
(1820 ~ 1895)
Решения, взети в разгара на събитията, винаги ни се струват необичайно благородни и героични, но по правило водят до глупост, в което аз съм се убеждавал стотици пъти от собствен опит.
(В писмо до Едуард Бернщайн, Цюрих, 5 юни, 1884 г.)
„Умът зависи от стомаха“, – казвам го, след като сам изпитах до какви върхове на глупостта и неспособността може да доведе човека хроничният гастрит.
(В писмо до Герман Шлютер, хотел Хотинген, Цюрих, 9 октомври 1885 г.)
В историята нищо не се случва без съзнателно намерение и желана цел.
Не може да има свободен народ, потискащ други народи. Силата, която той употребява, за да гнети другия народ, в крайна сметка винаги се обръща против самия него.
(„Емигрантска литература“, май 1874 г. – април 1875 г.)
Страхливостта отнема разума.
Представата за вечна справедливост се променя… не само в зависимост от времето и мястото – тя е различна дори при отделните хора и е част от нещата, благодарение на които „всеки разбира нещо друго“, както правилно отбелязва Мюлбергер.
(„По жилищния въпрос“, май 1872 г. – януари 1873 г.)
Каквито са хората, такава е и дискусията.
Всяка обществена група има свой собствен код на честта.
Стремежът към щастие е вроден у човека, затова той трябва да бъде основа на морала.
Не можем да избягаме от съдбата си, – с други думи, не можем да избегнем неизбежните последствия от собствените си действия.
Нека не превъзнасяме дотам победите си над природата. За всяка такава победа, тя ни отмъщава.
(„Диалектика на природата“, 1873-1883 г.)
Личността се характеризира не само с това, което прави, но и с това, как всъщност го прави.
Куражът, необходим за мобилизация на духа в критична ситуация и вземането на смело решение е съвършено различен от онзи кураж, който позволява на човек блестящо да командва дивизия под обстрел.
(„Бележки за войната“, юли 1870 г. – февруари 1871 г.)
Хората, хвалещи се, че са направили революция, на следващия ден винаги са се убеждавали, че не са знаели какво правят – че извършената революция съвсем не прилича на онази, която са искали да сътворят.
(В писмо до Вера Ивановна Засулич, Женева, 23 април 1885 г.)
Човекът престана да бъде роб на човека и стана роб на вещите.
Да бъдеш учен все още не значи да бъдеш непременно умен.
Основен източник: „Маркс К., Энгельс Ф. Сочинения“, Том 1-50, Государственное издательство политической литературы, 1955-1981
Снимка: Friedrich Engels (1820-1895); imdb.com
