За реформирането на света и националистическите страсти, с думите на изтъкнатия шотландски писател и поет Робърт Луис Стивънсън (1850-1894) – основоположник, теоретик и водеща фигура на английския романтизъм от последната четвърт на XIX век.
(1850 ~ 1894)
Четиримата реформатори
Четирима реформатори се срещнали под къпиновия храст.
Всички те били съгласни, че светът трябва да се промени.
– Трябва да отменим собствеността – казал единият.
– Трябва да отменим брака – казал вторият.
– Трябва да отменим Бога – казал третият.
– Бих искал да отменим труда – казал четвъртият.
– Хайде да не се отклоняваме от практическата политика – казал първият. – Преди всичко трябва да се съкрати населението до средното ниво.
– Преди всичко – казал вторият, – трябва да се даде свобода на половете.
– Преди всичко – казал третият, – трябва да си изясним как да се направи това.
– Първата крачка – казал първият, – е да се отмени Библията.
– Първата потребност – казал вторият, – е да се отменят законите.
– Първата потребност – казал третият, – е да се отмени човечеството.
...
В защита на независимостта на бурите
Принадлежах към джингоистите (термин, който се използва във Великобритания и означава краен национализъм), когато джингоизмът бе уместен, и, признавам, и до днес все още в голяма степен споделям възгледите им. Но, надявам се, че ще се съгласите, сър, че можете да бъдете джингоист и въпреки това да си останете човек; можете да изповядвате джингоизма, тъй като той отговаря на представите ви, дори на неверните, за величието и задълженията на вашата родина и за грозящите я опасности, съвсем не от низка страст към придобивки, не от евтина любов към барабанния бой и маршируващите войски. Можете даже да обичате всичко това и пак да си останете честен. Но, случва се, така се стичат обстоятелствата – идва час, когато човек се радва, че преди се е придържал към определено мнение, защото това му дава право и основание сега да се откаже от него. Не бих се сърдил на съотечествениците си джингоисти, но започвам да се сърдя на родството си с онези, които днес се сражават – по-точно е да се каже: които днес изпращат храбреците да се сражават – в тази недостойна Трансваалска война. Да се оправдава тази промяна на мнението е трудно и не е необходимо. У всички нас чувството за справедливост се пробужда със закъснение и го пробужда обикновено някое случайно обстоятелство. Човек може в миналото да е грешал или да е бил прав, но неговите сегашни възгледи придобиват тежест, само защото коренно противоречат на онези, към които той се е придържал преди. Ето така, сър, днес у мен, както, без съмнение, и у всички най-благородни и разумни мои съотечественици, кръвта буквално закипява в жилите заради този безнравствен замисъл. Не ние трябва да съдим способни ли са бурите на самоуправление или не са способни: в последно време достатъчно ясно показахме на Европа, че и нашата нация съвсем не е най-хармоничната на света. Това, че никога вече няма да видим нито самия Коли, нито неговите храбри войници, това, че нас ни победи и ни победи в честен бой малък, но непоколебим народ, това, според мен, е довод не за продължаване на войната, а за неотложен и благороден отказ да я продължим. Не сме прави сега – или всичко, което провъзгласяваме – е лъжа; проляхме кръв, лишихме се от слава и, опасявам се, от чест също. Но ако у нас се е запазило поне малко чест и рицарство, единствената благородната и рицарска постъпка на силния би била да се примирим със своето поражение и макар със закъснение, но все пак да отдадем дължимото на по-слабия, с когото се надпреварвахме глупаво и от когото получихме толкова съкрушителен отпор. Още един Маджуба хил, още едно поражение – и ние, чух, ще започнем да преговаряме; но може би ще се наложи дълго да чакаме, а през това време ще загинат много наши нещастни войници и сред тях мнозина истински патриоти. Кой знае, може би ще настъпи такъв час в историята на Англия – тъй като тази история още не е завършила – когато ще й се наложи да изпита гнета на някой могъщ съсед; и въпреки че аз не мога да кажа има ли Бог на небето, знам, че има справедливост във веригата от събития, която ще застави Англия за всяка капка кръв, поискана днес от Трансваал, да заплати с ведра от кръвта на най-добрите от най-добрите. Като че ли има на света престиж, сър, който би се сравнил с престижа на справедливия; или великодушие, което би се сравнило с великодушното признание и изкупление на своята грешка; като че ли в нашето тревожно време за държава с толкова славно(?) и мъжествено минало може да има друг изход освен да прибере в ножницата меча на отмъщението и да свали шапка пред народа, в чиято участ са се паднали, може би, немалко изпитания, но който, въпреки всичко, ние не успяхме да ожесточим.
Източник: literaturensviat.com
Снимка: Робърт Луис Стивънсън (1850-1894); commons.wikimedia.org
