Има ли по-колосално дело от това да се създаде азбука? ♥ Слава Севрюкова за Кирил и Методий

„Кирилицата е една от най-съвършените азбуки на света. На абсолютно всеки звук от­говаря буква.“

(„Св. св. Кирил и Методий“ дело на Станислав Доспевски, 1860 г.)

Обликът на Кирил и Методий

Виждам две одухотворени същества. Младият е със закръглено лице. По-светъл. За разлика от Методий, който е мургав и дългобраз. С буден ум и висок дух, те са сред най-елит­ните представители на славянското племе в оная ранна средновековна епоха. Учат в Магнаурската школа ведно с бъдещи гръцки патриарси и императори.

Противно на общоприетото за тях, Кирил стои малко по-ниско в духовен план от брат си. Виждам го - експанзивен, рязък, остър. Високо образован философ, а е буен… Виждам и Методий. Деликатен, тактичен, не толкова краен в реакциите. Превъзхожда Кирил в духовно отношение. Широко скроена натура. Улегнал характер. Затова покровителства енергичния си по-млад брат. Стимулира го да надмогне някои несъвършенства... Съзнателно сякаш се орисва цял живот да остане в сянката на Кирил. Голямото дело е извършено от Методий, но той е по-смирен и търпелив. Заслугите му за азбуката са толкова значителни, че, според мен, тя би трябвало да се нарече методиевица. След време хората ще узнаят това...

Вярата на Методий е колосална. Кирил умира рано, едва четиридесет и две годишен. Новосъзда­дената писменост предстои да се разпространи от Методиевите ученици из славянските земи. Пре­одолели неимоверни трудности, повелителите на писменото слово с усърдие и достойнство развиват християнски добродетели. С основание по-късно са канонизирани за светци.

Княз Борис е прозорлив държавник. Приема учениците на Кирил и Методий, за да превърне страната ни в духовно средище на огромното сла­вянско море. Така младата по негово време Бълга­рия се нарежда сред водещите в тогавашния свят. Стратегически мост е между източната и западната култура.

Последователите на първоучителите въздигат духа на българския народ. Апостолски му помагат за чистене натрупаната със столетия карма, въвеж­дайки го в смирение и богослужение.

Във времената на ранната ни държавност поли­тическите водачи трябвало да бъдат и властелини на духа. И те наистина са такива. Благодарение на това, страната поема към просперитет.

Българската православна църква в зараж­дането си е революционно напредничава. Един­ствено при нея в мрачните средновековни годи­ни се извършва богослужение не на чужд- гръц­ки или латински, както е в тогавашния христи­янизиран свят-а на роден, разбираем език. Епохално, безпрецедентно в историята съби­тие. Не е случайно. Корените му са от времето на първите будители.

Има ли по-колосално дело от това да се създаде азбука? Животът без нея е като звука отвъд думите. Макар да е съществувала култура и преди азбука­та. Кирилицата - съвкупност от старинни български рунически знаци и адаптирани гръцки букви. Сътворявайки писмените белези, тези духовни мъже извършват истинско чудо, приспособявайки ги към говоримия народен език. Революционен акт за IX век.

Най-древният славянски престол на бълга­рите приема новоизградената азбука. Държава­та ни тогава също е свръхнапредничава. Дава убежище на младата писменост 200 години пре­ди останалите славяни. Това издига значимост­та ни като културна сила. И започва разрастващо се просвещение на ро­ден език. Нечувано, невиждано в световен мащаб. За да се роди небивало книжовно великолепие в една „тъмна епоха“.

С превода на Библията на славянски, тя става достъпна до всеки ограмотен. Сънародниците ни имат привилегия свободно и понятно да четат Све­тите писания. Могат да вникват в тях, да разсъж­дават самостоятелно, критично, а не да им бъдат препредавани и предъвквани единствено чрез тъл­куванията на свещениците, както е в останалите страни на „цивилизована Европа“.

Онези народи наистина са ощетени. Богослуже­нието за тях е неразбираемо, канонизирано от църк­вата само на гръцки и вече „мъртвия“ латински.

България е третата страна в света след Ви­зантия и жалките остатъци от отдавна раздро­бената Западна Римска империя, където се про­веждат църковни служби на понятен роден език.

Това е закономерен процес, плод на мъдра дър­жавност. Княз Борис цели да заглуши асимилира­щото влияние на Византия. Благодарение дално­видността му, приелата християнството България успешно се конкурира не само със силата на меча, а духовно и културно с ненавистната си съседка.

Кирилицата - една от най-съвършените азбуки на света. На абсолютно всеки звук от­говаря буква. Славните ни предци са знаели - най-дълбоки са най-простите неща. В никоя азбука не е така. Това изключително много улеснява грамотността.

В „безпросветните години на Средновекови­ето“ само Климент Охридски обучава над 3 500 ученици на четмо и писмо. Същото правят негови­те събратя Наум, Сава, Горазд, Ангеларий и много­бройните им следовници.

Сред народа настава небивало брожение. Де­сетки хиляди българи се ограмотяват. Във време, когато прославени европейски монарси дори не знаят да се подписват.

С приемане на писмената, България вече рес­пектира не само във военно, а и в културно отно­шение. Княз Борис преобразува славянобългар­ския етнос в здрава сплав от просветени напред­ничави люде. Подготвя се народът, с който синът му Симеон ще осигури величието на държавата. И, стигнал до стените на величавия, недосегаем дото­гава Константинопол, с гордост и достойнство ще забие копие в градските му порти. Вярно, завоеванията на славния цар се дължат на силата на меча. Но многократно повече на про­зорливостта на Духа.

Срещата на княз Борис с учениците на Кирил и Методий събира извисени духовни водачи с изпреварил времето си свръхнапредничав дър­жавник. Това въздига българската мощ. Славен акт. След него племето ни никога вече няма да е сляпо и глухо. Ще получи път към Истината. Защото тя е глобалният език...

С приемане и разпространяване славянска­та азбука България се превръща в една от люл­ките на източноевропейските цивилизации.

От: „Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев, изд. „Факел“, 2006 г.
* „Св. св. Кирил и Методий“ дело на Станислав Доспевски, 1860 г.