„Когато човек огорчи Господа, остарява преждевременно. Не мисли за недостатъците на хората! Мисли за хубавото, за да ти стане то наследство.“
Добродетели
Всеки човек чрез своя живот образува една особена форма, в която слънчевите лъчи се пречупват. Тези лъчи, ако се пречупят нехармонично, съкращават неговия живот. Ако неговите мисли бяха хармонични, ако неговата воля беше съвършена, то слънчевите лъчи биха предали едно благотворно влияние. В това отношение е необходимо всички хора да се съберат - по двама, по трима, по четирима и да се споразумеят, хармонично да мислят, да не виждат у другите никакъв дефект. Понякога казвате: „Той има много недостатъци“. Престанете да мислите за недостатъците на хората! Недостатъкът, за който мислиш, един ден ще ти стане наследствена черта. Не мисли за недостатъците на хората! Мисли за хубавото, за да ти стане то наследство. Търсете в хората доброто - у тях има една Божествена страна, дръжте нея в ума си. Защото, ако ти мислиш зле за другите хора, най-първо ти ще пострадаш, а след това ще пострада онзи, за когото мислиш. Не бъдете вече толкова глупави. Не дръжте нито своите, нито чуждите погрешки в ума си - това е един метод за подмладяване. Не дръжте чуждите погрешки дълго време в себе си, понеже ще се заразите от същите погрешки. Когато човек огорчи Господа, остарява преждевременно. Затова не критикувайте, на съдете никого, не осъждайте и себе си. А когато човек чрез Любовта си весели Господа, се подмладява. Не е мъчна работа да се подмладите. Щом обикнете всичките хора и като не виждате никаква погрешка в никого, неусетно ще се подмладите. Реалното е вътре в нас. Никога не се отказвай от най-малката добродетел, която можеш да носиш, от добрата мисъл, която може да ти дойде, никога не се обезсърчавай. Да се самоосъжда човек, това е остаряване, а да се поправя, това е подмладяване. „Ще изправя погрешката си“! - това е законът на подмладяването. С поправянето на една погрешка ти се подмладяваш, с придобиването на една добродетел ти се подмладяваш. Трябва да изправим погрешките си, да се подмладим. И трябва да остареем по ум. Трябва да добием една добродетел, пак за да се подмладим. Трябва да турим една мисъл в живота. Има защо да живеем. Стар човек е онзи, който мисли, че е голям, велик, и от такъв човек именно трябва да се пазите. Това е проповядвал Христос, когато е казал: „Да станете като малки деца“.
Като изследвате природата, ще видите, че най-скъпоценните работи не са големи. Например едно време брилянтът е бил въздухообразно вещество, което е заемало голямо пространство. Трябвало е да мине дълго време, докато се сгъсти. Господ го е сгъстил, превърнал го е в твърдо тяло, но същевременно е намалил обема му. Той е станал малък по обем, но скъп по цена. Знаете ли колко енергия, колко материя е пресирана в един атом? По същия закон и ние трябва да се смалим, да станем малки като деца, защото велик е само Бог; за да бъдем като Него, ние трябва да научим изкуството на преходните неща в битието, стадиите на преходния живот, да знаем защо малките неща минават в големи. Едно узряло зрънце, колкото малко да е, щом падне на благоприятната почва за своето развитие, то израства, превръща се в голямо дърво. Обаче листът или гнилият плод, колкото и да са големи, паднат ли на почвата, изсъхват. Който се мисли за голям, преждевременно остарява. За да не остарява, човек трябва да има готовността на детето, да възприема от всички, за да може да расте и се развива. На старите хора им липсва магнетизъм. Всички стари хора развиват личните си чувства. Те остаряват от своите лични чувства. Старите стават много амбициозни, мислят, че са остарели, че имат опитности, искат да ги уважават и да ги почитат. Тебе ще те уважават хората заради силата, която имаш. Тебе ще те уважават хората заради знанието, което имаш. Казваш: „Аз зная“. Какво знаеш? Ще вземеш да нарисуваш една картина, ще вземеш да пееш, ще вземеш мотиката и ще работиш. Горделивите хора скоро остаряват. Гордостта е духовна болест. Да пазиш своята свобода — това е самоуважение, но горделивият търси своето право там, където го няма. Трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват, не могат да понасят страданията. Истината и благостта внасят в човека сила, мир, спокойствие. Истината и благостта продължават живота. Кротостта и смирението подготвят човека за съзнателното му влизане в астралния свят. Те успокояват душата, която укрепва тялото и го прави здраво и бодро. Без кротост и смирение никаква идея не може да се приложи, а лекуването е немислимо. Кротостта и смирението са един метод за подмладяване и лекуване на разни недъзи. Човек с благ и спокоен характер може да доживее до дълбоки старини. Ще ви дам едно правило: тайната на живота е в това да имате всякога разположение. В разположението е зародишът. на живота, т.е. зародишът на яйцето.
Благодарността и признателността представляват магическа формула, с която човек може да работи и да се подмлади. Ако не благодари човек за всичко, което му е дадено, преждевременно остарява. Под „младост“ аз не разбирам само външните отношения, но разбирам вътрешния растеж у човека. Нека идеалът ви бъде вътрешно да се подмладите, а не да останете външно вечно млади. Това може да се постигне само чрез доброто на сърцето и разумност на ума. Остарели сте, защото всичкото добро, което минава през вас, не го приемате. Старостта на земята произтича от престъпления, човек остарява от престъпления. Той губи силата си, губи ума си; от всяко едно престъпление остарява човек. На земята е такъв законът. А в Небето правят добро, затова се подмладяват. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, тя подмладява.
Всяка една добра постъпка, колкото и да е малка, тя подмладява. Законът на доброто е закон за подмладяване. Законът на злото е закон за остаряване. Които искат да се подмладят, да правят добро. Вие не можете да имате един дълъг, щастлив живот, ако не вложите доброто като основа на този живот. Въпросът не е хората да знаят, че аз съм добър, но аз да водя един добър живот и аз само да зная това. Някой път направите едно малко добро или една малка услуга на едно същество в гората или на едно дърво, или на едно растение и през целия ден се усещате доволен, радвате се и се връщате у дома разположен. Нещо отвътре ви радва. При това никой не знае, какво сте направили. Това добро продължава живота ви. Според мене млад човек е онзи, който може да прави добро, който не може да прави добро, той е стар. Който може да прави добро, той е човек на новата култура, който не може да прав добро, той е човек на старата култура. Дълголетен е животът на добрите хора. Който прави добро, живее добре, той живее дълго. Следвайте пътя на доброто, за да се подмладите. Не вървите ли в този път, непременно ще остареете. Чрез доброто ти пазиш живота си, чрез доброто ти подкрепваш организма си. Да бъдеш добър, това е в твой интерес, в интереса на твоята душа. Колкото си по-добър, повече ще живееш. Значи, ако си бил добър само 10 годни, на тая възраст ще заминеш за оня свят. Някой заминава на оня свят на 20, на 30, на 40 години, според степента на доброто в себе си. Не е важно колко години си живял на земята, важно е да си използвал доброто в себе си като капитал, от който си придобил нещо. Ако нищо не печелиш, животът е безсмислен. Всички ония хора, които използват силите си за доброто, техният живот се продължава, а ония, които не използват богатството си за благото на народа, техният живот се съкращава. Добрият човек се подмладява. Когато има силна вяра, умът му се просветлява. А Любовта обновява. Ако можете да се свържете с общото течение на великия живот, на смъртно легло да сте, животът ще потече у вас. За това е нужна вяра, по-силна от най-големите смущения, които нарушават равновесието в човешкия организъм.
Безверието нарушава равновесието. Има едно състояние, което вие не съзнавате, а именно, че само вземате. Искате само доброто, а нищо не давате. При това положение злото се явява като процес да отнеме онова, което вие вземате. Ще даваш, за да се чистиш. Ще даваш, за да се подмладяваш. Ще даваш, за да растеш. Ще даваш, за да си здрав. Който обича, дава. Бог постоянно дава. Божественият закон подразбира непрестанно даване. Отворете торбите си, раздайте на страдащи и нуждаещи се, и вие ще се подмладите. Който е остарял и закъсал, той никому нищо не дава. Казвал съм и друг път: сиромашията продължава живота. Затова е тя в света - за да не се съкрати човешкият живот.
От: „Книга на живите: Раждане, Подмладяване, Прераждане, Карма“, Петър Дънов, изд. „Астрала“, 2006 г.
Снимка: petardanov.com