„Бойте се от най-малкото начало на неразбиране и отчуждение. Най-силната любов повече от всичко се нуждае от поддръжка в ежедневието.“

За светостта на семейния живот с думите на Александра Фьодоровна (1872-1918) – императрица на Русия и съпруга на последния руски император Николай II Романов.

(Couple in a Garden, c.1873, by Paul Cezanne)

Смисълът на брака е в това, да носи радост. Подразбира се, че съпружеският живот е най-щастливият живот, пълен, чист и богат. Това е установено от Господа за съвършенство. Божественият замисъл е бракът да носи щастие, за да стане животът на мъжа и жената по-смислен, за да не го проиграват сами, а да бъдат заедно в пълнота. Ако бракът не води до щастие и не прави живота богат и пълен, то вината не е в самите брачни връзки, а в самите хора, които са съединени с тях.

***

Бракът – това е Божествен обряд. Той бил част от Божия замисъл, когато Бог е създавал човека. Това е най-близката и най-святата връзка на земята.

***

След сключването на брака, първите и най-главни обязаности на мъжа са по отношение на жена му, а на жената – по отношение на мъжа ѝ. Те двамата са длъжни да живеят един за друг, да отдадат един на друг живот си. Преди това всеки е бил несъвършен. Бракът – това е съединение на две половинки в едно цяло. Два живота са свързани заедно такъв тесен съюз, че те повече не са два живота, а един. Всеки до края на своя живот носи свещена отговорност за щастието и висшето благо на другия.

***

Денят на сватбата трябва да се помни винаги и да се отделя от другите важни дати в живота. Този е денят, светлината на който до края на живота ще освещава всички други дни. Радостта от сключения брак не е бурна, а дълбока и спокойна. Над брачния олтар, когато се съединяват ръцете и се произнасят светите обети, скланят ангели и тихо пеят своите песни, а след това те осеняват щастливите съпрузи със своите крила, когато започва техния съвместен жизнен път.

***

По вина на единия или другия от съпрузите животът в брака може да се превърне в нещастие. Възможността бракът да бъде щастлив е много голяма, но не трябва и да се забравя възможността за неговия крах. Само правилният и мъдър живот в брака спомага да се достигнат идеални съпружески отношения.

***

Първият урок, който трябва да се научи и изпълни, това е ТЪРПЕНИЕТО. В началото на семейния живот се откриват както достойнствата на нрава и характера, така и недостатъците и особените навици, вкусове, темперамент, за които втората половина не е и подозирала. Понякога изглежда, че е невъзможно да напаснат един към друг, че ще има вечни и безнадеждни конфликти, но търпението и любовта преодоляват всичко и двата живота се сливат в един – по-благороден, по-силен, по-пълен, по-богат, и този живот ще продължи в мир и покой.

***

Дълг в семейството се явява безкористната любов. Всеки е длъжен да забрави собственото „аз” и да посвети себе си на другия. Всеки е длъжен да обвинява себе си, а не другия, когато нещо става не както трябва. Необходими са въздържаност и търпение, нетърпението може всичко да развали. Рязката дума може да забави с месец сливането на душите. От двете страни трябва да има желание да се направи брака щастлив и да се преодолява всичко, което пречи на това. Най-силната любов повече от всичко се нуждае от поддръжка в ежедневието. Най-много от всичко е непростима грубостта, именно в собствения дом, по отношение на тези, които обичаме.

***

Още един важен елемент в семейния живот – това е единството. Нищо от грижите на жената не трябва да изглежда незначително, даже за гигантския интелект на най-великия от мъжете. От друга страна, всяка мъдра и вярна жена охотно ще се интересува за делата на мъжа си. Тя иска да узнае за всеки негов нов проект, план затруднение, съмнение. Тя иска да узнае кое от неговите начинания е преуспяло, кое не и да бъде запозната с всички негови ежедневни дела. Нека двете сърца да разделят и радостта и страданието. Нека те да делят наполовина тежестта от грижите. Нека всичко в живота им да бъде общо. Те следва да ходят на църква заедно, да се молят един до друг, заедно да принасят Богу тежестта от грижите за своите деца, а също и всичко, което е хубаво и приятно за тях. Защо те да не говорят помежду си за своите изкушения, съмнения, тайни желания и не си помогнат един другиму със съчувствие, с ободрително слово. Така те биха живели един живот, а не два. Всеки в своите планове и надежди е длъжен обезателно да помисли за другия. Един от друг не трябва да имат никакви тайни. Всичките им приятели трябва да бъдат общи. По този начин двата живота ще се слеят в един живот, и те ще разделят и мислите, и желанията, и чувствата, и радостта, и скръбта, и удоволствието, и болката един с друг.

***

Бойте се от най-малкото начало на неразбиране и отчуждение. Вместо това да се въздържиш, произнасяш невнимателна дума – и ето, между двете сърца, които дотогава са били едно цяло, се появява малка пукнатина и тя се разширява и разширява до тогава, до когато те се оказват завинаги откъснати едно от друго. Вие сте казали нещо прибързано? Незабавно поискайте прошка.

***

У вас е възникнало някакво неразбиране? Не е важно чия е вината, не му позволявайте ни за момент да остава между вас. Въздържайте се от караници. Не лягайте да спите, затаили в душата си чувство на вина. В семейния живот гордостта няма място. Никога не бива да се утешава собственото чувство на оскърбеност с гордост и скрупульозно да пресмяташ кой именно е длъжен да иска прошка. Истински обичащите с такава казуистика не се занимават. Те винаги са готови да отстъпят, да се извинят.

Източник: pravoslaven-sviat.org
Картина: Couple in a Garden, c.1873, by Paul Cezanne; chinaoilpaintinggallery