По-мъдро е да се занимаваме със себе си, вместо да се опитваме да ръководим живота на всички ♥ Лиз БУРБО

(The Raising of Lazarus (after Rembrandt), Painting by Vincent van Gogh, 1890)

Духовност

Духовният човек прие­ма събитията такива, каквито са, дори и понякога да каз­ва, че не е съгласен. Той се приема такъв, какъвто е. Ето защо пред него се разкрива цял един свят на любов и осъзнатост.

Всичко написано в тази книга от самото начало цели да се научиш да виждаш, да чуваш и чувстваш БОГ нався­къде. В действителност БОГ е креативна енергия, която се проявява чрез всички, които живеят на планетата. Пред­стави си колко хубаво щеше да е да живееш в нашия свят, ако всички живи същества на Земята знаеха, че са олице­творение на БОГ.

Винаги когато критикуваме или съдим, сякаш казваме: Aз съм БОГ, а другият не е. Духовната истина се изразява по-скоро в нейната цялост: Aз съм БОГ, каквито са и всички хора. Ние всички сме олицетворение на БОГ. В действителност ние експериментираме постоянно дo деня, в който избираме да използваме нашата енергия, за да направим това, което искаме, а не това, което не искаме.

Можем също така да сравним присъствието на все­ки човек на Земята с главоблъсканица. Представи си, че от нашето зачатие ние всички се изправяме пред еднаква главоблъсканица, която трябва да решим. Впрочем, тъй като всеки човек е различен, всеки постъпва по различен начин - по-бавно или по-бързо, започвайки от различна посока, очертавайки най-напред контура или като се съ­средоточава върху цветовете в центъра. Ние всички сме изправени пред една главоблъсканица, но всеки я интер­претира по различен начин.

Когато се научиш да виждаш БОГ в теб и във всичко, което живее около теб, у хората, животните и природа­та, животът ти ще се промени значително. Ще имаш чув­ството, че постоянно си обгърнат от светлина.

Никой няма право да съди или да критикува когото и да било, тъй като ние всички сме тук, за да научим различ­ни неща и по различен начин. Когато не разбираш или не си съгласен с начина на живот или постъпките на някой друг, ти просто все още не си достигнал до същата част от главоблъсканицата като него. Кой знае? Този човек може би дори е по-напред от теб в развитието си!

Огледалният принцип ни показва, че когато гледа­ме друг човек, в него виждаме собственото си отраже­ние, следователно всичко, което се отнася до нас. С други думи, можем да видим нашите качества и недостатъци, за да проверим по-късно дали ги приемаме, или не. Когато постъпката на някой те притеснява, има задължително една част в теб, идентична на него, която те притеснява и която ти не приемаш в себе си. Това, което получаваш от другите, не бива да те притеснява дори и да не си съгласен.

Когато реагираш срещу начина на живот, думите или действията на друг човек, ти изпитваш много емоции. По­ведението на този човек те притеснява, тъй като то от­разява това, което ти не си позволяваш да правиш или да бъдеш. И ти го обвиняваш и съдиш. Отказваш да приемеш да бъдеш това, за което съдиш другия. Ти забраняваш на тази част от теб да си замине, защото си решил в даден момент от живота си, че това е неприемливо. В такъв случай ти се обвиняваш, критикуваш се и се чувстваш виновен. Следова­телно ти сам се възпрепятстваш да бъдеш само себе си. Вместо да съдиш дали нещо е добро или лошо, приеми факта, че една част от теб е такава и по-скоро се запитай колко ти коства в момента да продължиш да действаш по този начин. Може би с облекчение ще откриеш, че цената е по-ниска, отколкото си мислел, и постепенно ще се на­учиш да бъдеш свой собствен господар, вместо да се оста­виш егото ти да те води.

Когато виждаш хубостта у другия или се възхищаваш на някого, осъзнай и приеми, че тази хубост може да бъде и твоя: трябва само да решиш да я изразиш, а не да позволя­ваш на страха да ти пречи да откриеш това качество у теб.

Хората са толкова заети да се занимават с околните, с това какво ще кажат те и с развитието им, че не обръщат внимание на себе си. Всички ние сме тук заради собствено­то си развитие, тоест да се научим да обичаме и да искаме да бъдем щастливи. Ако всеки човек успее да изживее това голямо щастие, цялата Земя ще бъде невероятно призна­телна и преобразена към добро. Толкова по-мъдро и прос­то е да се занимаваме със себе си, вместо постоянно да се опитваме да ръководим живота на всички.

Не казвам, че никога нищо не бива да правим за други­те. Далече съм от това. Когато някой ти поиска помощ, помогни му доколкото можеш. Това е човешка добрина. Тук сме, за да израстваме заедно. Бъди сигурен обаче, че другият е направил първите крачки. Когато желанието да помагаш произтича от теб и желаеш наистина да нап­равиш нещо за този човек, поискай му разрешение най-напред.

Знай, че не си длъжен да отстъпваш пред молбата на когото и да било, ако тази молба е отвъд твоите възмож­ности в момента. И това важи за всички. Така ще се нау­чиш да не очакваш нищо от другите, когато им поискаш помощ. Когато се грижим за нуждите на някой друг преди нашите собствени, ние си докарваме грижи, изживяваме много емоции и фрустрация, тъй като очакваме и другите да постъпят като нас.

Колкото по-духовен ставаш, толкова по-лесно е да живееш в настоящия момент. Това се оказва изключително трудно за мнозина от нас. Всичко се развива и се променя толкова бързо, че често чуваме хората да казват: „Толко­ва беше хубаво на младини, всичко изглеждаше по-просто, по-лесно!“ Когато се вкопчваш така в миналото, не мо­жеш да изживееш пълноценно настоящия момент.

Можем да сравним човек, който съжалява за минало­то си или счита, че е допуснал много грешки, с човек, който изкачва стълбите, като товари всяко преминато стъпа­ло на раменете си. В крайна сметка това ще се окаже го­ляма тежест. Ти живееш ли с миналото си? Виж какво си натрупал у вас. Колебаеш ли се дали да се разделиш с неща, които не използваш вече? Държиш ли да ги запазиш за спо­мен? Това показва, че живееш с миналото си и със своите спомени.

Сега, когато подреждаш душата си, е добре да напра­виш това и с нещата около теб. Почисти мястото, където живееш и където има натрупани много спомени от мина­лото. Всичко, което не си използвал от една година насам, няма да ти е необходимо и за напред. Енергията, която не се движи, се равнява на зле използвана енергия. Колкото по-енергично се движиш и разчистваш у вас и вътре в теб, толкова повече място освобождаваш за нови неща и нови идеи. Това е законът на празното.

Някои продължават да живеят в миналото, а други мислят само за бъдещето. Или се безпокоят за него, или бързат да се случи нещо, като вярват, че така ще бъде по-добре: „Когато се омъжа, животът ми ще е по-добър... Когато имам къща... Когато имам дете... Когато отида на почивка... Когато се пенсионирам...“ Когато мислиш по този начин, ти не можеш да изживееш настоящия момент! Да планираш бъдещето може да е добре и конструктивно, но ти не бива да отлагаш щастието за тези моменти.

Да си духовен, означава за теб по-важно да е „съм“, отколкото „правя и имам“. Човекът, който мисли: „Ако имах много пари, щях да започна търговия и да съм много щастлив“, показва, че имането и правенето са по-важни от това да бъдеш. За да напредва според естествените за­кони, този човек трябва по-скоро да си помисли: „Искам да съм независим в кариерата си и финансово. Следователно искам да стартирам своя собствена търговска дейност и да правя каквото е необходимо, за да успея.“

Някои хора смятат, че да си духовен, означава, че не трябва да притежаваш нищо. Ти от тях ли си? Колко пъти съм чувала в някои от моите ателиета жени да казват това: „Откакто реших да съм по-духовна, спрях да се гри­мирам, да нося бижута, да ям месо...“ Други пък ми казват, че искат да спрат секса. Спомни си, че да си духовен, озна­чава да виждаш БОГ навсякъде, а не да се лишаваш да имаш или да правиш някои неща.

Не бива да се привързваме към вещите си, каквито и да са те. Достатъчно е да ценим това, което ни дават, както и факта, че ни съдействат да бъдем такива, каквито иска­ме да бъдем.

Няма нужда да се безпокоим за бъдещето, когато в на­стоящия момент всичко върви добре. Ти знаеш, че човек се превръща в това, което мисли, и че се случва това, от кое­то се страхуваме, ако мислим за него. И така, днес всичко е наред: имаш покрив над главата си, храна, здрав си, имаш работа или занимание, което те кара да се чувстваш добре и полезен, накратко - имаш много. Браво! Това е важното. Не бива да се безпокоиш за следващите месеци или години. Впрочем това не ти пречи да искаш да постигнеш нещо или да планираш бъдещето си, като имаш краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. Просто всичко трябва да се прави с увереността, че ще се случи.

Твоят вътрешен БОГ знае точно от какво имаш нуж­да. Когато се случват неприятни неща и точно обратното на това, което желаеш, е важно да се отпуснеш и да зна­еш, че в духовен план имаш нужда от това преживяване, за да научиш нещо важно за теб. Това е начинът, по който твоят вътрешен БОГ ти подсказва, че нещо в думите, в действията или в мислите ти точно в този момент от живота е повлияно от твоето его и е противно на закони­те на любовта. По този начин ТОЙ се опитва да те накара да осъзнаеш какво се случва.

Особено важно е да спреш да мислиш, че БОГ те наказ­ва, когато преживяваш трудни моменти, или че те възна­граждава в замяна на препятствия, през които си минал. Напомням ти, че БОГ е енергия, за която не съществува нито добро, нито лошо и следователно ТОЙ не може да на­казва или възнаграждава когото и да било. В действител­ност, когато животът ни не върви добре, ние сме забрави­ли БОГ, забравили сме, че сме олицетворение на БОГ, че сме част от тази божествена енергия, която се изпитва чрез всякакви преживявания.

Когато всичко, което казваш, правиш, чувстваш или мислиш, е в хармония със законите на любовта, ще ти се случват невероятни неща.

Избрано от: „Слушай своето тяло“, Лиз Бурбо, изд. ЛИК, 2007 г.
*The Raising of Lazarus (after Rembrandt), Painting by Vincent van Gogh, 1890, chinaoilpaintinggallery