„Когато се грижим за нуждите на някой друг преди нашите собствени, ние си докарваме грижи, изживяваме много емоции и фрустрация, тъй като очакваме и другите да постъпят като нас.“
(The Raising of Lazarus (after Rembrandt), Painting by Vincent van Gogh, 1890)
Духовност
Духовният човек приема събитията такива, каквито са, дори и понякога да казва, че не е съгласен. Той се приема такъв, какъвто е. Ето защо пред него се разкрива цял един свят на любов и осъзнатост.
Всичко написано в тази книга от самото начало цели да се научиш да виждаш, да чуваш и чувстваш БОГ навсякъде. В действителност БОГ е креативна енергия, която се проявява чрез всички, които живеят на планетата. Представи си колко хубаво щеше да е да живееш в нашия свят, ако всички живи същества на Земята знаеха, че са олицетворение на БОГ.
Винаги когато критикуваме или съдим, сякаш казваме: Aз съм БОГ, а другият не е. Духовната истина се изразява по-скоро в нейната цялост: Aз съм БОГ, каквито са и всички хора. Ние всички сме олицетворение на БОГ. В действителност ние експериментираме постоянно дo деня, в който избираме да използваме нашата енергия, за да направим това, което искаме, а не това, което не искаме.
Можем също така да сравним присъствието на всеки човек на Земята с главоблъсканица. Представи си, че от нашето зачатие ние всички се изправяме пред еднаква главоблъсканица, която трябва да решим. Впрочем, тъй като всеки човек е различен, всеки постъпва по различен начин - по-бавно или по-бързо, започвайки от различна посока, очертавайки най-напред контура или като се съсредоточава върху цветовете в центъра. Ние всички сме изправени пред една главоблъсканица, но всеки я интерпретира по различен начин.
Когато се научиш да виждаш БОГ в теб и във всичко, което живее около теб, у хората, животните и природата, животът ти ще се промени значително. Ще имаш чувството, че постоянно си обгърнат от светлина.
Никой няма право да съди или да критикува когото и да било, тъй като ние всички сме тук, за да научим различни неща и по различен начин. Когато не разбираш или не си съгласен с начина на живот или постъпките на някой друг, ти просто все още не си достигнал до същата част от главоблъсканицата като него. Кой знае? Този човек може би дори е по-напред от теб в развитието си!
Огледалният принцип ни показва, че когато гледаме друг човек, в него виждаме собственото си отражение, следователно всичко, което се отнася до нас. С други думи, можем да видим нашите качества и недостатъци, за да проверим по-късно дали ги приемаме, или не. Когато постъпката на някой те притеснява, има задължително една част в теб, идентична на него, която те притеснява и която ти не приемаш в себе си. Това, което получаваш от другите, не бива да те притеснява дори и да не си съгласен.
Когато реагираш срещу начина на живот, думите или действията на друг човек, ти изпитваш много емоции. Поведението на този човек те притеснява, тъй като то отразява това, което ти не си позволяваш да правиш или да бъдеш. И ти го обвиняваш и съдиш. Отказваш да приемеш да бъдеш това, за което съдиш другия. Ти забраняваш на тази част от теб да си замине, защото си решил в даден момент от живота си, че това е неприемливо. В такъв случай ти се обвиняваш, критикуваш се и се чувстваш виновен. Следователно ти сам се възпрепятстваш да бъдеш само себе си. Вместо да съдиш дали нещо е добро или лошо, приеми факта, че една част от теб е такава и по-скоро се запитай колко ти коства в момента да продължиш да действаш по този начин. Може би с облекчение ще откриеш, че цената е по-ниска, отколкото си мислел, и постепенно ще се научиш да бъдеш свой собствен господар, вместо да се оставиш егото ти да те води.
Когато виждаш хубостта у другия или се възхищаваш на някого, осъзнай и приеми, че тази хубост може да бъде и твоя: трябва само да решиш да я изразиш, а не да позволяваш на страха да ти пречи да откриеш това качество у теб.
Хората са толкова заети да се занимават с околните, с това какво ще кажат те и с развитието им, че не обръщат внимание на себе си. Всички ние сме тук заради собственото си развитие, тоест да се научим да обичаме и да искаме да бъдем щастливи. Ако всеки човек успее да изживее това голямо щастие, цялата Земя ще бъде невероятно признателна и преобразена към добро. Толкова по-мъдро и просто е да се занимаваме със себе си, вместо постоянно да се опитваме да ръководим живота на всички.
Не казвам, че никога нищо не бива да правим за другите. Далече съм от това. Когато някой ти поиска помощ, помогни му доколкото можеш. Това е човешка добрина. Тук сме, за да израстваме заедно. Бъди сигурен обаче, че другият е направил първите крачки. Когато желанието да помагаш произтича от теб и желаеш наистина да направиш нещо за този човек, поискай му разрешение най-напред.
Знай, че не си длъжен да отстъпваш пред молбата на когото и да било, ако тази молба е отвъд твоите възможности в момента. И това важи за всички. Така ще се научиш да не очакваш нищо от другите, когато им поискаш помощ. Когато се грижим за нуждите на някой друг преди нашите собствени, ние си докарваме грижи, изживяваме много емоции и фрустрация, тъй като очакваме и другите да постъпят като нас.
Колкото по-духовен ставаш, толкова по-лесно е да живееш в настоящия момент. Това се оказва изключително трудно за мнозина от нас. Всичко се развива и се променя толкова бързо, че често чуваме хората да казват: „Толкова беше хубаво на младини, всичко изглеждаше по-просто, по-лесно!“ Когато се вкопчваш така в миналото, не можеш да изживееш пълноценно настоящия момент.
Можем да сравним човек, който съжалява за миналото си или счита, че е допуснал много грешки, с човек, който изкачва стълбите, като товари всяко преминато стъпало на раменете си. В крайна сметка това ще се окаже голяма тежест. Ти живееш ли с миналото си? Виж какво си натрупал у вас. Колебаеш ли се дали да се разделиш с неща, които не използваш вече? Държиш ли да ги запазиш за спомен? Това показва, че живееш с миналото си и със своите спомени.
Сега, когато подреждаш душата си, е добре да направиш това и с нещата около теб. Почисти мястото, където живееш и където има натрупани много спомени от миналото. Всичко, което не си използвал от една година насам, няма да ти е необходимо и за напред. Енергията, която не се движи, се равнява на зле използвана енергия. Колкото по-енергично се движиш и разчистваш у вас и вътре в теб, толкова повече място освобождаваш за нови неща и нови идеи. Това е законът на празното.
Някои продължават да живеят в миналото, а други мислят само за бъдещето. Или се безпокоят за него, или бързат да се случи нещо, като вярват, че така ще бъде по-добре: „Когато се омъжа, животът ми ще е по-добър... Когато имам къща... Когато имам дете... Когато отида на почивка... Когато се пенсионирам...“ Когато мислиш по този начин, ти не можеш да изживееш настоящия момент! Да планираш бъдещето може да е добре и конструктивно, но ти не бива да отлагаш щастието за тези моменти.
Да си духовен, означава за теб по-важно да е „съм“, отколкото „правя и имам“. Човекът, който мисли: „Ако имах много пари, щях да започна търговия и да съм много щастлив“, показва, че имането и правенето са по-важни от това да бъдеш. За да напредва според естествените закони, този човек трябва по-скоро да си помисли: „Искам да съм независим в кариерата си и финансово. Следователно искам да стартирам своя собствена търговска дейност и да правя каквото е необходимо, за да успея.“
Някои хора смятат, че да си духовен, означава, че не трябва да притежаваш нищо. Ти от тях ли си? Колко пъти съм чувала в някои от моите ателиета жени да казват това: „Откакто реших да съм по-духовна, спрях да се гримирам, да нося бижута, да ям месо...“ Други пък ми казват, че искат да спрат секса. Спомни си, че да си духовен, означава да виждаш БОГ навсякъде, а не да се лишаваш да имаш или да правиш някои неща.
Не бива да се привързваме към вещите си, каквито и да са те. Достатъчно е да ценим това, което ни дават, както и факта, че ни съдействат да бъдем такива, каквито искаме да бъдем.
Няма нужда да се безпокоим за бъдещето, когато в настоящия момент всичко върви добре. Ти знаеш, че човек се превръща в това, което мисли, и че се случва това, от което се страхуваме, ако мислим за него. И така, днес всичко е наред: имаш покрив над главата си, храна, здрав си, имаш работа или занимание, което те кара да се чувстваш добре и полезен, накратко - имаш много. Браво! Това е важното. Не бива да се безпокоиш за следващите месеци или години. Впрочем това не ти пречи да искаш да постигнеш нещо или да планираш бъдещето си, като имаш краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. Просто всичко трябва да се прави с увереността, че ще се случи.
Твоят вътрешен БОГ знае точно от какво имаш нужда. Когато се случват неприятни неща и точно обратното на това, което желаеш, е важно да се отпуснеш и да знаеш, че в духовен план имаш нужда от това преживяване, за да научиш нещо важно за теб. Това е начинът, по който твоят вътрешен БОГ ти подсказва, че нещо в думите, в действията или в мислите ти точно в този момент от живота е повлияно от твоето его и е противно на законите на любовта. По този начин ТОЙ се опитва да те накара да осъзнаеш какво се случва.
Особено важно е да спреш да мислиш, че БОГ те наказва, когато преживяваш трудни моменти, или че те възнаграждава в замяна на препятствия, през които си минал. Напомням ти, че БОГ е енергия, за която не съществува нито добро, нито лошо и следователно ТОЙ не може да наказва или възнаграждава когото и да било. В действителност, когато животът ни не върви добре, ние сме забравили БОГ, забравили сме, че сме олицетворение на БОГ, че сме част от тази божествена енергия, която се изпитва чрез всякакви преживявания.
Когато всичко, което казваш, правиш, чувстваш или мислиш, е в хармония със законите на любовта, ще ти се случват невероятни неща.
Избрано от: „Слушай своето тяло“, Лиз Бурбо, изд. ЛИК, 2007 г.
*The Raising of Lazarus (after Rembrandt), Painting by Vincent van Gogh, 1890, chinaoilpaintinggallery
