„Съвременната цивилизация става все по-утилитарна и прагматична и принизява емоционалните подтици, универсализира човешките типове.“
Из интервю на Павел Вежинов пред в. „Литературен фронт“, януари 1983 г.
(1914 ~ 1983)
Знанието и човешката душевност
Дали човекът днес в сравнение с миналото е станал по-умен, с други думи, увеличава ли се интелигентността с времето? Какви промени са настъпили в емоционалната сфера на човешката душевност?
Човекът днес е станал несъмнено по-умен, отколкото е бил вчера. Това се дължи на образованието, на натрупването на знания, на упражняването на всякакъв вид практически дейности, които изискват много по-голямо умствено напрежение. Но едва ли е станал много по-интелигентен. Защо все пак правя разлика между тия две понятия? Едното е по-скоро вързано с функционалните качества на човешкия мозък, които могат да се третират и усъвършенстват. А интелигентността у човека според мен е резултат на неговото творческо проникновение, ако щете. На ума е присъща преди всичко здравата логика, както и трайността на логическите връзки и изводи. Интелигентният човек е повече склонен към свободните комбинации на понятията и представите. Ето защо той има и по-живо чувство за хумор, което е един от най-характерните белези на природната интелигентност. Той по-леко открива най-трудно забележимите връзки между явленията и нюансите на човешките отношения. И в последна сметка с по-голяма лекота стига до значителни обобщения и до важни за науката открития. От такъв тип учени е например Айнщайн, който сам твърди, че е открил някои от основните истини на теорията на относителността още в ученическите си години, т.е. преди да е натрупал достатъчно знания.
Какви изменения са настъпили в емоционалната атмосфера на човешката личност? Трудно е да се отговори на този въпрос. По-лесно е да се забележи (поне според класиците на световната литература), че някога чувствата и страстите са били много по-силни и по-бурни и са представлявали основен мотив на човешкото поведение. Не случайно „Илиада“ на Омир започва с всеизвестния стих – „Музо, възпей ми гибелния гняв на Ахила Пелеев“. Чувствата и страстите движат и героите на Шекспир, Стендал, Достоевски. Но от друга страна, философията и идеите на Възраждането са били главно рационалистични. В съвременния свят, който ние наричаме „век на научно-техническата революция“, „атомна ера“, „електронна ера“, дори „космическа ера“, чувствата като че ли все повече отстъпват място на придобивките на човешкото знание. За съжаление ние все повече свикваме да смятаме тези открития като решаващи за човешкото бъдеще, без да си даваме ясна сметка за опасностите, които те крият още в зародиша си. И тук не става дума за последиците от една атомна война, за разрушаването на природната среда, за изчерпването на природните ресурси. Става дума за нещо по-страшно и по-неизбежно – за обезчовечаването на човека, за обезличаването на личността. Просто е невъзможно да се изброят всички източници на тая опасност, но фактът си остава факт. Съвременната цивилизация става все по-утилитарна и прагматична и принизява емоционалните подтици, универсализира човешките типове. Ето това подтиква нашето общество с такава твърдост и настойчивост да издигне лозунга за „всестранно развита хармонична личност“. На практика то означава предимно хармония между рационалната и емоционалната сфера на човешката личност, творческо отношение към труда. Но лозунгът си е лозунг, а жестокото настъпление на стандартите продължава.
* Из интервю на Павел Вежинов пред в. „Литературен фронт“, 20 януари 1983 г.
Снимка: Павел Вежинов (1914-1983), dictionarylit-bg.eu
