„Да родиш едно дете по физически начин, това е лесна работа, важно е да го родиш духовно. Истинското раждане подразбира да родиш детето си едновременно в четири свята: в света на истината, в света на мъдростта, в света на Любовта и най-после във физическия свят, да се облече в плът.“ ~ „Книга на живите“, Петър ДЪНОВ
(Poem of the Soul - The Angel and the Mother, 1854, by Louis Janmot)
Раждане, въплътяване
В утробата на майката ние съграждаме нашия нос, нашите очи и другите органи. Майката ни е дала само материалите, а ние ги създадохме според нашия дух. Тъй духът работи вътре и той ни създаде, а не майка ни. Тогава няма да се сърдите никому, че вашият нос е късичък - сами сте си го направили, вие сте художникът, тази идея ви е дошла и никому да не се сърдите. А сега хората разправят: „Майка ми тъй ме създаде, Господ тъй ни направи“. Не позорете името Божие! Аз зная, че Бог е направил само душата, а на нашето тяло, ние сме му майсторите. И затова телата ни са сега хилави.
Понякой път изпитанията идат да опитаме силата на човешкия живот. Невидимият свят, за да ви изпита колко сте силни, ще ви накара да направите ред погрешки, че да ги изправите в едно кратко време. Или ще ви натовари с една чужда карма, с погрешките на хората, да ги поправите, да покажете колко сте умни. Майката може да поправи своето дете, преди да го е родила. Тя може да го направи гений, може да го направи светия. След като го роди, то е невъзможно да го поправи. Докато една ваша мисъл не се е родила, вие можете да я направите да бъде гениална. Щом веднъж я родите, вече е свършено. Едно ваше чувство може да го направите гениално, докато не сте го родили. Но веднъж роди ли се, не можете да го направите гениално; докато не сте го родили, може, но веднъж роди ли се, не можете да направите никакво преобразувание в него. Не мислете, че е лесна работа на стари години да се поправите. Не се лъжете.
Когато детето се зачене в утробата на майка си, най-напред се образуват крайниците на тялото му, а после другите органи. От всички органи най-последен се образува белият дроб. Щом се образува дихателната система, детето трябва веднага да се роди. Ръцете са продукт на човешката воля; носът, устата, дробовете, стомахът - това са човешките желания. Трябва да проучавате закона на движението. Можете ли да си спомните тръгването, първото желание, което е турило всички други желания в движение? Във вашето детинство можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание? Забравили сте го, нали? Първото желание, първият подтик на детето е дишането. С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. Значи детето се намира в един свят не толкова хармоничен. То издава един звук, с който определя, че средата, в която се намира, не е толкова приятна - това означава плачът. Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична. Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил. Всяка една душа излиза от Бога, за да опознае себе си. А то е първото движение в съзнанието. Да опознае себе си, значи безграничното влиза в рамките или в границите на граничното, самоопределя се. А всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва егото или азът, или човешката душа да мине за своето самоусъвършенстване. Следователно човешката душа слиза на земята, за да стане силна.
Аз виждам много деца, които майката е увила в пелени, те плачат, протестират и казват, че са били видни философи, написали са по 30 съчинения. Майка му го натисне, не иска да знае. То вряка. Детето е било някакъв поет, но майката го тури в коритото, не иска да знае, то плаче, вика, роптае за тези ограничения. Майката казва: „Синко, не може да се живее с тази стара философия, с която си дошъл“. Нова философия се изисква. За да се освободите от старата философия, Бог ще ви изпрати при някоя майка, която ще измени тая стара философия и ще ви подготви за нова. Всеки човек, който е слязъл от невидимия свят на земята, влиза в голямо ограничение. Мислите ли, че един ангел, една душа, която слиза от невидимия свят и която трябва да се въплъти на земята и затова трябва да стои 9 месеца в утробата на майка си, мислите ли, че това е щастие? Това е голямо изпитание, голямо ограничение. И 9 месеца това дете трябва да мине през изпитания, през ограничения. Този, великият дух, трябва да се отрече от всичката своя слава и да се научи на дисциплина, да го турят в коритото, да го завиват, да го хранят, като че не е способен никаква работа да върши, като един болник. Но с това самоограничение той се повдига. Онова, от което се отрича, повдига майката. Затова се снишават, за да повдигнат майката. А пък когато майките се снишават и остаряват, децата се възвишават. Аз сега не искам да ви проповядвам старо учение.
Кое е старото учение? Малкото дете, което не знае как да ходи, е старото учение: то пълзи, лази с ръцете и краката. Това е старо учение, то не е нещо ново. Детето кряка и майка му е недоволна. То казва: „Ти не знаеш кой съм, откъде съм дошъл, какви жертви съм направил!“ „Откъде си дошъл, не зная.“ „Лоши са условията, които ми са дадени.“ На земята не е рай, земята не е място за деца, земята е място за светии и за ангели, които са паднали, за изправление. Те идват за изправление. Някой дошъл на земята като дете, но тук не е място за деца. Небето е за деца, а земята не е. Тук е място за хора, които трябва да работят.
Има едно поверие в народа: когато се ражда някой, явяват се орисници. Не че те му чертаят, но външните условия, при които човекът се ражда — баща му, майка му, общото съчетание на планетите, изгревът на слънцето, залезът на слънцето, ветровете, бурите, теченията на реките - всичко туй определя неговата съдба. Всички вземат участие в дадения момент. Всичко онова, което взема участие в природата, определя съдбините на един човек.
Всяка една мисъл важи дотолкоз, доколкото става основа за вътрешен органически градеж. Музиката става основа за градене на човешкото тяло. Когато човек е роден при благоприятни условия, мозъкът му, стомахът му, дробовете му, нервната му система е построена по друг начин и се познава. Човек, който е роден музикално, носи си признаците. А пък онзи, който е роден при неблагоприятно съчетание, другояче е устроен мозъкът му. Соломон е казал, че има време за всичко. Има обикновено време, в което се раждат обикновени деца, има талантливо време, в което се раждат талантливи деца, има гениално време, в което се раждат гениални деца, има светийско време, в което се раждат светийски деца. Мнозина от вас са запознати с астрологията като с педагогически правила и казвате: „В миналото така е било!“ Така е, и тогава хората са се женели и раждали, но на определено време. Не е определено да се раждаш всякога и на всяко време. Не е определено да умираш всякога, нито е определено да се жениш всякога. Който иска да се роди на земята, трябва да знае много добре астрология, да знае в коя година да се роди, в кой месец, кой ден, час, минута и секунда. Ако ти не се родиш през годината, месеца, седмицата, деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят. Не че природата няма желание да ти помогне, но между избора на времето, през което си дошъл, и природните и планетните влияния има едно не съответствие. Да родиш едно дете по физически начин, това е лесна работа, важно е да го родиш духовно. Истинското раждане подразбира да родиш детето си едновременно в четири свята: в света на истината, в света на мъдростта, в света на Любовта и най-после във физическия свят, да се облече в плът. Това значи - роден от Бога. Само роденият от Бога има бъдеще.
Нещастие ще бъде за човека да се роди два пъти такъв, какъвто е днес.
Има хора, които се раждат денем и други, които се раждат нощем. Тези хора, които се раждат вечерно време, в тъмнината, колкото и да ги учиш, те винаги остават на особен възглед. А засега се раждат вечерно време повече хора, отколкото денем. Вследствие на това те са направили цял един органичен свят. Но учените хора, които са родени вечерно време, в тъмнината, всички свещеници, които са родени в тъмнината, философи, поети, пишат в тъмнината. Техните възгледи за нещата се отличават. Щом дойде денят, те имат вече съвсем друго понятие. Вие казвате: „Защо светът е опак?“ Накарайте хората да се раждат денем! Ако туй не можете да направите, светът ще има туй положение, каквото е сегашното. Който и Учител да дойде да проповядва каквото и да е учение, каквато и да е религия, той не е в състояние да оправи света при сегашното органическо устройство. Светът трябва да го преустрои по законите, които съществуват в живата природа. Туй не е произволно.
От „Книга на живите: Раждане, подмладяване, прераждане, карма“, Петър Дънов, Изд. „Астрала“, 2006 г.
Картина: Poem of the Soul - The Angel and the Mother (1854) by Louis Janmot, commons.wikimedia.org